В Ловеч
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Думата ме измами. Мисълта предполага,
че Ловеч не е бил място за лов на елени,
докато небесната Латинка Златна
поетично разказва историята на града,
която е станала нейното изпитание и съдба.
Така, обединена с една бистра река –
с прозрачна вода като утринна пролетна капка роса,
тя увековечи летописа на родопския камък
от безброй времена, обезсмърти събития, хора,
история след история – цялата болка от горчивини и мъка.
В едно кафене пием първото,
най-сладкото, сутрешно кафе, сред тишина и спокойствие –
на площада, пазен от войводата Тодор Кирков,
бунтовник от Априлското въстание, който по тази причина
именно тук, на това място, бил обесен от османлиите.
А ние със собствените си мисли и грижи, език и думи
перфектно се разбираме, и вярваме,
знаейки точно, че веднъж даденият живот
е усмивка от доброта и любов,
който ни събра тук като сватове на поетична сватба.
Сякаш са казани всичките думи.
В мълчание изпиваме последните глътки горчиво кафе;
кафе без захар, мехлем за душата.
А думите невидими и непослушни, хитро се заскитват
в околните гористи хълмове в търсене,
или може би с тайния копнеж за лов на елени.
26.06.2019 г.
Ловеч
ВО ЛОВЕЧ
Автор: Васил Тоциновси, Република Северна Македонија
Зборот ме измами, мислата е прелага
оти Ловеч не ти бил лов на елени
додека небесната Латинка Златна
поетски ја раскажува приказната на градот
што станал нејзина прокоба и судбина
та обединети така во една бистра река
проѕирна вода како утринска пролетна капка роса
запишала летопис на каменот родопски
од недоброј времиња, настани, луѓе,
приказна до приказна, сѐ болка до чемер.
Во едно да кафулињата го испиваме првото
најслатко утринско кафе во тишина и спојк
на плоштадот чуван од војводата Тодор Кирков
бунтовник од востанието априлско
востанат и затоа тука обесен од османлиите
а ние со свои мисли и грижи, јазик и зборови
совршено се разбираме и си веруваме
точно знаејќи оти еднаш дадениот живот
насмевка е од добрина и љубов
што не собра тука како сватови на свадба поетска
Како да се потрошени сите зборови
во молк се испиваат последните голтки кафе
горко кафе без шеќер мелем за душата
а зборот невиден и неслушнат итро заскитал
во околните шумовити ридишта во потрага
или можеби со магијата за лов на елени.
26.06.2019 г.,
Ловеч
Б.а. На 25 и 26.06.2019 г. в град Ловеч се състоя творческа среща с македонските автори Васил Тоциновски и Любинка Донева.
Стихотворението е поместено в поетичната книга на Васил Тоциновски “Един миг живот” (2023), Скопие; ИНАКУ (Институт за наука, алтернатива, култура и изкуство).
Думи за автора
Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.
© Латинка-Златна All rights reserved.