Вечер - Андрей Бели
Окончателен вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл,
просияха –
отровно близки –
просияха
и тихо се скриха
медно-златните облаци в дим.
И ще вдигнат виста безпризорна
със блуждаещ
и огнен ирис,
и ще литнат рисове ловни
над гората
с блатен гъст мирис.
Там, където в ръждиви морави
се заливаше лете
щурец –
се процежда зловещо, лукаво,
заплашително светъл
гледец.
И се стъква
прозирното блато;
протреперва
с прозирно сребро
и през облаци хваща се някой
да търкаля гръмовно кълбо.
Чувам – жълтия кикот на риса.
Допълзи ли наежено: „Къш!“
И просветва из облаци
ниски
жълто-черният гръб –
демон същ.
30.10. 2021
Андрей Белый
Вечер
Точно взглядами, полными смысла,
Просияли,-
Мне ядом горя,-
Просияли
И тихо повисли
Облаков златокарих края...
И взогнят беспризорные выси
Перелетным
Болотным глазком;
И - зарыскают быстрые рыси
Над болотным,-
Над черным - леском.
Где в шершавые, ржавые травы
Исчирикался летом
Сверчок,-
Просвещается злой и лукавый,
Угрожающий светом
Зрачок.
И - вспылает
Сквозное болото;
Проиграет
Сквозным серебром;
И - за тучами примется кто-то
Перекатывать медленный гром.
Слышу - желтые хохоты рыси.
Подползет; и - окрысится: "Брысь!"...
И проискрится в хмурые
Выси
Желточерною шкурою
Рысь.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това е основната причина, Краси. Но аз вчера, като ходих да пазарувам, търсих сирене "Крема". То обикновено е в сини опаковки като маслото. Но този път беше на друга фирма, в червени. Пет пъти обиколих щанда и все не го виждах, защото очаквах синя опаковка. Понякога сме като кучето на Павлов с червената лампичка. Зависи от контекста не само на стихотворението, но и на нашата околна среда. Затрудних се и с последната част на "Заклинание" - кое е по-чисто и по-ярко - мъглата от мечти или целувката. Ще кажеш веднага - запетайките са индикатор, обаче в българския и руския, в английския зависи от важността на информацията. Когато превеждаш от няколко езика едновременно, това затруднява, ако не владееш достатъчно добре езика, още повече. Но аз си поемам риска.
-
Аз в едно писмо на ел. поща си открих забавна грешка преди да го пратя. Буквата ,,ч,, на клавиатурата ми изискваше по-силен натиск и понякога не излизаше. Бях написал ,,... очаква...,, без ,,ч,,.
Заигаването с думите, омонимията и безличните изречения затрудняват превода, също и римната схема. -
Благодаря, Гавраил. Този превод ще ми е обица на ухото да внимавам повече и да не бързам, обикновено превеждам няколко неща едновременно. Такъв срам не бях изживявала от времето преди 100 години, когато бях коректор в един вестник и набирачката беше напечатала "валутни курсове" без с-то. След мен го чете уредничката, после дежурната редакторка, и никой не забеляза грешката. Така си и излезе. Най-интересното е, че не ни наказаха, а много се смяха. Аз отдавна съм забравила правописа, /често го бъркам с руския, а другите езици също вредят и бъркотията става още по-ужасна/но тази грешка сега не беше техническа, те са простими и се случват на всеки. А тук имаше промяна в смисъла, което е недопустимо.
-
Докосващ абстракционизъм толкова близък с руската душевност.
-
Може би трябва да поясня за младото поколение /не всички от тях говорят руски/, че "рысь" освен рис, означава и тръс -конски ход. При Бели това е игра на думи и ми се струва, че има някаква скрита алюзия с Апокалипсиса и конниците му, може би затова направих тази грешка. За съжаление, с последния превод алюзията се загуби, но това са рисковете на превода. Което, разбира се, не ме оправдава - рисът трябваше да присъства, а аз се заблудих.
-
Има и още един вариант за втората строфа: "Ще се стрелнат вихърни рисове", така се съхранява мъглявостта на това абстракционистко произведение и словотворството на Бели. Не вихрени, а вихърни - иди го разбери облак ли е, вихър ли, кон ли...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
