Окончателен вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл,
просияха –
отровно близки –
просияха
и тихо се скриха
медно-златните облаци в дим.
И ще вдигнат виста безпризорна
със блуждаещ
и огнен ирис,
и ще литнат рисове ловни
над гората
с блатен гъст мирис.
Там, където в ръждиви морави
се заливаше лете
щурец –
се процежда зловещо, лукаво,
заплашително светъл
гледец.
И се стъква
прозирното блато;
протреперва
с прозирно сребро
и през облаци хваща се някой
да търкаля гръмовно кълбо.
Чувам – жълтия кикот на риса.
Допълзи ли наежено: „Къш!“
И просветва из облаци
ниски
жълто-черният гръб –
демон същ.
30.10. 2021
Андрей Белый
Вечер
Точно взглядами, полными смысла,
Просияли,-
Мне ядом горя,-
Просияли
И тихо повисли
Облаков златокарих края...
И взогнят беспризорные выси
Перелетным
Болотным глазком;
И - зарыскают быстрые рыси
Над болотным,-
Над черным - леском.
Где в шершавые, ржавые травы
Исчирикался летом
Сверчок,-
Просвещается злой и лукавый,
Угрожающий светом
Зрачок.
И - вспылает
Сквозное болото;
Проиграет
Сквозным серебром;
И - за тучами примется кто-то
Перекатывать медленный гром.
Слышу - желтые хохоты рыси.
Подползет; и - окрысится: "Брысь!"...
И проискрится в хмурые
Выси
Желточерною шкурою
Рысь.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados