По име ме наричат Били и съвсем съм полудял.
Мислех, значи съм живял, но не съм го проумял.
Сядам често със молитвите и мислите си сам.
Крещя за спомените свои, все едно не бил съм там.
На света застанал на ръба, тръпки ме побиват по гърба.
Гледайки надолу, застанал на ръба, губя се във бъркотията сега.
Откачам, а умът ми продължава, да проблясва и да затъмнява.
Навън, навън, навън, от ръба на света.
Навън, навън, навън, от ръба на света.
Като рокера пънкар излизам, в деня на труд да протестирам.
Защо по дявола се толкоз трудя, по този начин жив да бъда?
Да пиша и чета не знам добре, но мога, ...