СУБТИТРИ СЛЕД ФИЛМА

Погледни ме, защото си тръгвам.

Уморих се да бъда излишна.

Щом издраскам сърцето си с въглен,

после може да спра и да дишам.

За какво и напразно да чакам,

за следи да разгръщам мъглата,

в прегорелите дипли на мрака

да те диря – сълза непролята.

Своя край всяка приказка има.

И щастлив, и печален – до драма.

Само ти ме наричаш любима.

Ала тебе до мене те няма.

Че съм твоят живот, си ми шепнал,

като лист сме треперили двама

и си стискал душата ми в шепи.

Но е минало. Бъдеще няма.

Любовта е по-страшна от лудост,

И понеже не виждам отсрочка –

по-добре забрави ме. А друго?

Друго няма. Обичам те. Точка.