aap
970 el resultado
Сълзите мокри, очите ми докостват.
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли? ...
  365 
Мъжки сълзи, разпилени,
от вятърът сив, изсушени.
Който от време оно раздухвали
някога всички мъжки мечти.
Да живеят в любов без войни. ...
  352 
Тъга, сълзи, човешка мъка.
Очи предадени на тъмнината.
Сърце туптящо в изнемога,
да търси любовта.
Душа омайна и жестока... ...
  404  11 
Тази вечер виното говори...
Напомня ми за нашето начало!
Как в омая с теб седяхме
на скамейката във парка.
Говорихме за хубави неща. ...
  345 
За кой ли път? Във тъмното
стоя самотен!
За кой ли път отчаяно се питам.
Дали времето е сбъркало това!?
По-рано да ме пръкне, тука на земята. ...
  389 
Успяваш да надвиеш страховете...
Успяваш суетата своя да излъжеш!
Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?
С мъката на своята душа?
Очи, сълзи, надежди луди. ...
  356 
Земята днес напукана е от живота.
От изсъхналите майчини сълзи.
От изгубените, надежди сиви...
Че животът ще се промени!
Учете се, животът казваше на всеки. ...
  367 
Умора тегне във очите...
Кошмари вплитат се в съня!
Човекът потен се събужда...
И пита се къде е любовта?
Мрак навсякъде таи се... ...
  330 
Аз вярвам в любовта...
Макар и сляпа, сляпа но успява
тя да ме въздигне, охули,
даже нарани... Но може
с мен сълзи да рони. ...
  468 
След скандала бурен
в миг един – огромна тишина.
След нея – въздишка тъжна...
Целувка плаха по устните
сега се спуска романтична. ...
  345 
Отчаяни до болка,
но въпреки това с надеждата
подписваме се пак...
Мир във който свободата
сме продали... И свойте мечти, ...
  365 
Уморени очи, уморени от гледане...
Уморени да чакат... Усмивки забравени.
Потайни, отчаяни с надежда оставени!
От минало, свършено изоставени.
Но дали е така !? Дали ще ми трябва? ...
  288 
Пощурели мухи, в хаос летят...
Като, камикадзе пилоти,
препускат стремглаво!
И търсят какво?
Като пилоти без писта, ...
  362 
Написах аз едно писмо...
До себеси го адресирах.
И казах си, дано е за добро!
Дано го превъзмогна и успея!?
Пак да се усмихна на света. ...
  453 
Миг, минута, съчувствие и болка!
От нищото изплува самота.
От надеждата, че хубавото чака!?
Потъваш в мътната вода.
Миг, минута, часове... ...
  278 
Самотен той на масата седеше,
и тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече
отлетели, като в сън.
Сигурно за нея той си мисли! ...
  337 
На мечтата!?...
Мечтата е,
да сбъдва мечти.
Да накара копнежа в тишина
да угасне. ...
  382 
Усмихвам се на своите неволи!
Усмихвам се на своята тъга.
На своите мисли бели,
на тъгите по света.
За вярата, за любовта, ...
  465 
До вчера чаках славеят да пее!?
За мен, за теб, за всички...
Но днес разбрах,
че той си е заминал...
Къде ли? ...
  276 
Моля те, кажи!?
Защо не се усмихваш вече?
Защо прекриваш свойте очи?
Защо сълзите криеш си самичък?
Дали защото сърцето те боли? ...
  343 
Плачи, сърце, а който иска
нека ти се смее...
И нека в смях да се облива.
Но за любовта в сърцето си
да моли...За всичко е за нея. ...
  372 
В олющената нощ студена...
Във тъмното, във мрака чер!?
Едни очи самотни плачат.
Гасят пожара в мен.
  342 
Защо ми се плаче не зная.
Защо тъгувам не знам.
Защо сърцето ридае?
Защо не мога да спя?
Защо ми се плаче не зная! ...
  332 
За любовта, истинската, нежната...
За която сърцето тръпнещо ридае.
За мига във който, щом почувстваш я
започваш да мечтаеш.
За нея, страстната и дива... ...
  300 
Вечер в тъмнината...
В откровението на нощта.
Задавам си въпроса...
Дали съм защитил, запазил
любовта!? ...
  285 
Уморих се от безсънни нощи.
Уморих се от мой си войни.
Уморих се да си защитавам
сам мечтите...
Уморих се от всичките лъжи. ...
  361 
Сълзите си изпратих до звездите...
Изпратих ги на дълъг път.
Изпратих ги и пробвам със усмивка
да пострешна утрото си пак.
Да върна съм решил живеца, ...
  520  10 
Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха... ...
  354 
Сърце и мозък,
две неща различни...
Различни но работещи в едно.
Определят твойте случки безразлични!
Без да питат за какво... ...
  345 
На простира сълзите си прострях!
И исках вятърът да ги отдуха.
Да изсъхнат и да спрат,
от мен и от душата ми да бликат.
Мъката от мен да изсушат... ...
  350 
В живота се учиш...
На сухо да плуваш!
В живота се учиш,
да вземаш, да даваш...
В живота се учиш, ...
  561 
Когато любовта очите си затвори...
Когато тръгне си от теб!?
Душата празна стене в тебе,
и болката се гърчи в гаден силует.
Потъваш, гниеш в живата си смърт ...
  458  11 
Умора тегне във очите.
Сърцето тръпне от тъга...
Душата пита те, защото страда...
Дали живота е игра!?
Така е, игра е... ...
  426 
За среброто в косите...
За сълзите в очите!
За тревогите душевни,
за всичките неща...!?
За любовта гореща ...
  639 
Живот дарявах...
Любов раздавах!
Виних се сам, и си прощавах.
Сълзи проливах!
От злоба смях се. ...
  458 
Тъжно ми е, тягостно,
че чак дори боли ..
Въпросите във мен напират!
Жесток ли съм?
Или... Звяра в мен напира!? ...
  314 
Силен съм, мъж съм!!!
Силен и волеви...
Но винаги крил съм!?
Чувствителност нежност
и страст. ...
  434 
От годините ли...
От живота!?... Не знам,
но съм станал ревльо
тъй голям.
Уж се радвам, а все плача. ...
  389 
За очите зачервени от сълзи.
За сърцето изтръпнало от болка.
За нощите безсънни,
с бутилка във ръка...
За вярата че съществува любовта. ...
  414 
По-лесно е проблема да подминеш...
По-лесно е да кимаш със глава.
После всичко да захвърлиш
и да живееш в лъжа.
Но трябва ли така да се живее? ...
  340 
Propuestas
: ??:??