aap
964 el resultado
Тихо е, Защо ли, може би пред буря!?
Звезди искрят в тъмата на раздора.
Каша ама по от бабината ,загоряла...
и отново пак сме на финала.
Тиганът загорял предава привкус ...
  62 
Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле. ...
  52 
Земята наша... красива измамница!
Блудница, даряваща страст.
Върховна жрица, омайница...
но и отровница, скрита във нас.
За любов, за ласки фалшиви, ...
  125 
Крием се във домовете свои...
и молим се да ни подмине този ад!?
Да търсим правдини... но да не засягат нас.
Да спим в копринени чаршафи!
Да се оплакваме че ни сърбят. ...
  111 
Фалшив живот, фалшиви хора!
Няма да се променим!
Гризем си ноктите, защото...
Светът шапката ни накриви.
Толкова отрова се изсипа... ...
  108 
Защо виновният търси виновни?
Защо злобата ненавижда доброто!?
Защо мълчанието изнервя виновния...
Защо мъченикът търпи болката.
Защо клеветят, когато са грешни? ...
  112 
Нощ за прошки... а за какво да простя!?
И дали аз не съм този, който най-много греши.
Знам, далече съм от безгрешните...
А дали не се възгордяват от туй!?
Безгрешни няма, всички сме хора... ...
  108 
В тишината на викове забулени...
В лъжовната вяра на бури отминали...
На кладата чуват се викове, о истина,
от кога вече глас не отправяш.
А и играта вече не радва душата. ...
  66 
Не винаги успяваме да покажем,
истинските чувства...не знаем как!
Защото думите засядат в гърлото
и като отрова ни горчат.
Преглъщаме все едно стъкла начупени ...
  80 
Свят толкова объркан от свойте терзания...
създал безброй излишни бесове, Защо?
Кому са нужни непонятните мъчения
нали за нас Господ се роди, умря.
Мъченици... о не, грешници безбожни, ...
  67 
Със чаша вино разредено със вода,
втренчен в времето ни диво...
Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная
Самотен сред викове кресливи, до кога!?
Объркан Свят, хора в сенки скрити. ...
  93 
От много време сън не ме спохожда...
душата ми не дава ми покой!
Горчи надеждата бездетна, че чака
новия герой. А кой е той!?
Притихнала лъжа в тъмното се крие. ...
  82 
Айранът се вкисна, бозата кипи...
времето Света промени.
Маските падат една по една...
сложното просто е... то е игра.
Тез с малките... пъчат се много. ...
  118 
Отново съм тук, да, пак същият –
объркан, тъжен, самотен!?
Хленчещ, търсещ лесния път...
но той е най-трудно намиращ.
А любовта, тя в мен е, изгаря ми живота. ...
  147 
Уморих се... да се боря и защо?
Виновно гледа ме страха от вътре.
Хлад като ненавист от това,
че истински копнях за любовта.
А пробвах, Бога ми, безкрайно много... ...
  81 
От пота най по... потънахме в едно...
От кой не скача... и майтап!?
Европа сама си сложи крак.
Конфузна работа, голям майтап.
Украйна плаши ни със крах. ...
  127 
Пухкави облаци но от лед сътворени...
измамни и много студени, лъжовни!
Утрини тъжни по стъклото рисуват
красиви измамни неща. Илюзии, тайни.
Светът обвит е в лъжа,защо? ...
  86 
Доброто, отдавна то не съществува.
Във грях потънал е светът.
Разбойници кръщават ни децата.
А вярата покриха със лъжата...
В грях ли ще живеем,до кога? ...
  118 
Устните сами ли търсят устните на други...
сърцето тръпне ли за грехове!?
Човека сам наказва се защото...,
по лесно търси чужди грехове.
По-лесно можем да преглътнем ...
  108 
Не знам... да се радвам ли или да плача!
Или да търся по-лесно решение на тази задача!?
Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.
И да знам, че вече го няма началото.
Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва. ...
  111 
Усмихваш ли се... а защо плачеш, кажи!?
От радост ли... или от болка, кажи ми, кажи.
Стар ли си... или младост не знаеш?
Любов ли загуби или не си...
Сълзите ти горчат ли или искрят!? ...
  118 
— Защо плачеш – попита душата ти...
— Горчи ли ти скръбта!? Защо,
нали си Ангел... но лишен от крила.
Е, къде са фамфарите, декорите, славата?
Не аплодирайте фалша, той е измама. ...
  115 
Спрях да снимам себе си защото!?
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...
  134 
Спят ли облаците в небесата...
И дали мъглата им е брат!?
Дали от висините свят им се завива...
И Слънцето дали на тях е брат?
Въпросите... не спират да мълчат. Защо? ...
  143 
Всеки сам ражда свойте сънища...
и дава надежда на мисли горчиви.
Обича, защото си мисли, че ще получи
от същото!?
Лъжата най-лесно преглъщаме! ...
  122 
Свят... иди го разбери...!?
Сърцето вече даже тебе не познава.
Не спиш, какво че нищо ново тук не става.
А иначе – прогнози, хороскопи, предсказания.
И безкрай разочарования. Мляко...? ...
  219  10 
Защо ми се плаче... когато имам внуци, които обичам!?
Защо ми горчи, когато съм истински!?
Давам всичко от себе си... но защо, загивам.
Защо ме боли за хора фалшиви!?
За вярата в любовта, защо ми горчи... ...
  170 
Защо винаги мразят Добрите!?
Защо ги гледат като враг...
та те само за доброто живеят,
и свято вярват във чиста любов.
Защо на доброто със зло отговаряме!? ...
  217 
Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата... ...
  141 
В безочаквано време... очакваме!?
Сблъсък между казах ви и не знам.
Питате, ама кого... щом в бедата
няма помагащи. И защо?
Водата... водата я няма и Защо? ...
  157 
Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла.
А черното, то е модерно. ...
  166 
Бесило, като венчило...
не намериш ли правия път,
покажеш ли слабост, дори малко страх...
мъглата се спуска и о ето грях.
Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри, ...
  173 
Кой запали звездите,
и кой погуби мечтите...
Кой в тъмното огън запали!?
И за лъжата днес ни похвали.
Сами ли шпаги кръстосахме, ...
  170 
Къде е надеждата...
Тази ,същата,дето дава надежда!?
Тази хиена ,на чакала верница.
Злобна лъжкиня,потайница.
Колко свят е залъгала с думи. ...
  185 
Омръзна ми да губя най-добрите...
Приятели, хора все добри.
Изчезват в сенките на Царството
подземно, завинаги от нас, уви.
Боли ме, сънувам ги и с тях ...
  152 
Кой вратите на злото ще затвори...
и на доброто път отвори!?
Кой ще каже стига и защо злото
в светлината намига?
Преструвки и тихи потайства ...
  174 
Зима, ток, война... водата не достига!?
Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.
За пенсиите парите не достигат...
Но намират се клетите пастири.
Е, че то, това го знаем всички. ...
  199 
Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...
  152 
Кафявото не винаги е шоколад...
и носи странен аромат!?
В живота не винаги радост носи
туй що не задава ти въпроси.
И черното не е само траур, но и мода. ...
  136 
Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?
Без дори да търся подходящи отговори...
Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,
загубили свойте крила и гнезда.
Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти. ...
  195 
Propuestas
: ??:??