Afayaa
10 el resultado
"Надежда"
Ухае въздухът на аромат духовен и надежда откровена.
Светът земен пее с глас вълшебен.
Слънчогледи заспиват под залезни лъчи,
детски глас кънти из полята. ...
  600 
Звездно мълчание
Тръпне небосвода необятен.
Зъзне ястреб приятен.
Тръпне вселенски въздух.
Зъзне космически дух. ...
  562 
Тъжното момиче
Стоеше до прозореца тъжното момиче.
С коси прави като хоризонта.
Съзерцаваше то със своя далекоглед бледнеещ се кораб в далечината.
Искаше му се да обиколи света, но уви! ...
  701 
Самота
Тишината смирено бяга с боси ходила
из ъглите на смирена стая.
Стаята бе потънала в
заспалите си помени. ...
  671 
Самодива
Седеше тя на гъба голяма горска самодива.
Свиреше на флейтата си тя от изгрев до залез и в сърцето бе красива.
Самотна тя пееше полегато, а над нея небето зелено и необятно.
Съвършена бе тя в музиката, но виждаше реалността през тясна призма многократно. ...
  501 
Морска нощ
Луната, смирена и очарователна тъкмо изгряваше.
Морското крайбрежие копнееше за нейните ласки.
Вълните, развълнувани, се разбиваха яростно в ронливите скали.
Луната със своята безгранична, но скромна мощ, бе превърнала всичко в сребро. ...
  672 
Море
Ей, море!
Все така със своя солен дъх стигаш до хоризонта необятен!
Не преставаш да пленяваш сърцевината ми цяла и успяваш!
А как приказно ухаеш, море! ...
  863 
Природа
Спусна се свята нощ.
Луната събира мислите си в кош.
Вселената рисува образа си на лунно вятърно платно.
Платно по-чисто от сребро. ...
  654 
Полъх в душата
Оставям те, скъпа Българийо!
Потеглям аз на дълъг път към далечен земен кът.
Напускам те, родино моя, но знай!
Където и да ида, не ще забравя твоя вечен Рай! ...
  692 
"Жарко слънце"
Грейна майско слънце жарко.
Блесна на хълма с меча си блестящ крали Марко.
Блестят зюмбюли гордо.
Орли кръстосват вселенските простори свободно. ...
  683 
Propuestas
: ??:??