angelmilev
295 el resultado
Тези твои прекрасни очи –
две прекрасни, дълбоки и сладки морета
събудиха жажда неистова в мен.
В самотата на утрото хлябът горчи
и соли ми жестоко захарта във кафето... ...
  422 
Свири Вятъра
на върха на скалата
рапсодия в сино небе...
на Живота театъра
парче от душата ...
  248 
Народ свещен роден в земя прекрасна!
От черноморието, чак до Адриатика
изписал страници в история ужасна.
За туй и танцът ти е пълен с обич страстна...
Свещенодействие е той, не просто акробатика! ...
  254 
Остани тази вечер до мен!
От топлината ти нежна така се нуждая...
Студено-самотен е зимният ден!
Роден свободен и волен в безкрая
се носи орелът, така окрилен... ...
  370 
Тази микро-Вселена която създадохме с чувства
наш храм е!
Но също тъй наш е затвор.
Животът е мъка и битка жестока, изкуство
И срам е ...
  337 
Независимо дали го осъзнаваме всички сме като огледала и си влияем.
За това е важно да внимаваме как се"докосваме".
Когато някой пипа Света около себе си с гнусно-мазни ръце, това което вижда в хората пред себе си е същото като ръцете му.
Благодаря Ви търсачи на Чистото и Красивото!
Останете по-дълг ...
  350 
Дали от тихата влага в очите ти
в студената петъчна нощ
в този дъжд нежен се влюбих?
Ще те чакам притихнал в мечтите ти -
Свят толкоз добър... толкова лош! ...
  370 
В мигът в който видят очите ми нещо красиво
и като с нож сърцето ми то прободе...
Ще изкрещя на онзи пред мен в огледалото криво,
че тоз който мълчи, щом го види - от Господ краде!
  1023 
Студено ли ви е, Приятели?
Забравихте Слънцето?
То е толкова близо до Вас...
Скрито някъде там - под гърдите!
Тупти, тиктака като стар часовник, ...
  347 
На ръба на скалата,
с развени коси
Вятъра тихо в ухото ми шепне...
На върха Свободата
родена с орли ...
  335 
Земята е в бяло,
Небето - безкрайно...
Вятърът носи хвърчило свободно!
Събрани във цяло
в тези думи омайни ...
  380 
Само Ти възропта срещу моята болка!
Единствено Ти билка за мене свари!
За пари не продума, не попита и колко...
Душата човешка не се купува с пари.
Ти отмора донесе за моето тяло ...
  570 
Тази вечер съм трезвен!
Не защото жаждата, която събужда във мен
копнежът по теб е спряла да ме мъчи,
а защото искам да усетя всеки миг
в опианяващото ти присъствие ...
  928 
Тази вечер е празнична -
ще празнувам Живота!
Линейка извикай за мен...
Кой по-достоен за празник такъв е
от Хората в нея облечени в бяло? ...
  531 
Като Природата щедра
и така вдъхновяваща...
Растяща в калта,
но цъфтяща в цветя!
Ти си толкоз вълнуваща ...
  526 
Тя - Любовта:!
Дали е и за срамежливите?
Дали е остров някакъв?
Или архипелаг?
И имат ли значение мотивите? ...
  487 
Шептят ми тихо дъждовните капки -
в таз пъстроцветна гора.
На моето щастие - мигове кратки,
родени за мен в тишина...
Разлиствам бавно стари страници - дните ...
  1566 
Великолепно е сутрин!
На реката брега
посреща утрото в сребърен блясък...
С плисък на нежна и мека вълна
глеща нежно кристалния пясък... ...
  673 
В тъгата на дните самотни
и в тишината на лунните нощи
сънувам косите ти Моя любов!
Моя Обич копняна
вълните ли морски остави за мен ...
  456 
Вратата на душата ми простена
докосната от ледените пръсти
на вятъра, дошъл да ме потърси.
Живота ми е ненаписани поема
и облаците толкова са гъсти... ...
  650 
Попива в очите ми Есен стоцветна!
Остана там нейде далеч Пролетта...
Във лудешкия бяг на реката живял
в очакване тръпна пред мен да просветне
облечена в рокля на пъстри цветя ...
  462 
Обичам цвета на прохладната вечер -
прегръдката тиха, с която заспиваш,
потъваща бавно в безлунната нощ...
Аромат на жасмин ме отнася далече -
до съня - чаша вино, от която отпиваш... ...
  459 
Животът ни - мъниста едри, златни
нанизани на тънка здрава връв!
Цветята тъй приятно - ароматни...
Сърцето ни - сърце на силен лъв!
И Слънцето е толкоз топло, истинско... ...
  517 
Как Морето ще мога да сложа в бутилка?
Как да опиша тез красиви цветя?
Като на ябълка райска – с една малка костилка
ще ги посея на топло – в мойта душа!
Родена в Обич – една свидна рожба, ...
  473 
Полудявам от тази безпътна угроза-
как след разказа снежно-тъжно-красив
мълчалив да премина по пътя напред?
Запали твореца в мен тази огнена проза!
Изпълнен със багри денят зимно-сив ...
  285 
Безкрайна радост ме изпълва в миг, когато
очите ми щастливи те съзрат!
Оловото превръща се във злато,
оковите - в пера, с които птиците летят.
И мирисът на сол, вода и блато, ...
  426 
Животът ми като кубе на църква
в прегръдката си скрил е Любовта!
Залязва слънцето, денят горещ помръква
и в сън заспиват нежните цветя...
Край мен бълбукащо поточето пенливо ...
  463 
Толкоз насищаща,
толкоз хранителна...
Твоята обич поддържа ме жив!
Наново иззиждаща,
така съблазнителна... ...
  342 
Опианен от музиката на вятър гальовен
стоя на брега на морето Любов.
Животът е сушата - Ти си кораб пътуващ към мен!
Товар безценен от чувства
и пътник единствен, очакван - ...
  641 
Откакто дядото на моите деди
Суталк-тракиец, шампиона олимпийски
на щит намазан със масло изправи се
и никой не успя да го събори
душата ми засели се във теб! ...
  305 
Още е Лято!
И нищо че сутрин
с одеало в мечти се завивам –
Топлината е Свята!
В порив есенно-мощен ...
  263 
В очакване на нещо да се случи
на стола ми поникнаха крила!
Ела Любов! И като вярно куче
до мене приседни като мечта.
Боята е изсъхнала отдавна... ...
  343 
Скърца ли пясъса
боси крака
щом през него тихо преминат?
На слънцето блясъка
отразява вълна... ...
  301 
Очите - развълнувано море
копнеещо с вълни да ме погълне
за да преплувам ще е нужна лодка малка.
Душата - чистотата на дете
при мен с дъждовен облак ще се върне, ...
  451 
Сега е Лято.
Вечността е наша
и Любовта ни носи на крила...
На пейка в облаците
Времето отлита ...
  485 
Дори през Декември цъфтят маргаритите
там дето Слънце целува Земята.
Песента на щурците дори без да питате
тихо възпява Любовта им по вятъра...
Дали е поезия или пък проза? ...
  435 
Вали!
И улиците на претъпкания град
превръщат се в поточета дъждовни...
Намокрен Свят!
Във моите мечти ...
  487 
Отново скитам в олисялата гора!
Листата вчера бяха горе - днеска са в краката.
Пътеката се е завила с одеало.
Жълтее есенно високата трева
и ромоли край нея тихичко реката ...
  274 
Посади розов храст, там - на нашата стара ограда.
А кайсията аз.
Ала тъй, че плодът и при тебе да пада...
Зная, светът е богат и голям...
И снегът е красив! ...
  484 
Родени някъде в простора на небето
целуват облаците устните на залеза...
Ти Есен идваща, върни ми младостта!
Опианен от ароматите в полето
Денят от тук излиза, ...
  244 
Propuestas
: ??:??