Опианен от музиката на вятър гальовен
стоя на брега на морето Любов.
Животът е сушата - Ти си кораб пътуващ към мен!
Товар безценен от чувства
и пътник единствен, очакван -
Любима, родена за мен във далечна земя...
На кея, когато докоснеш брега
ще те прегърна с цялата обич която пазя за да Те посрещна!
Сляти в целувка ще бъдем отново едно!
Вълната ли нежно докосна лицето ми?
Или бяха твоите пръсти в косата ми вплетени,
шепнещи с нежна милувка Обичам те? ...