blagoran
10 el resultado
Баба си отиде Звезда посече вечерното небе. Бях на двора сам. Върху каруцата със сено лежах. Видях баба, с бохчичка в ръце, как над къщите върви. Привела тъжно глава, без да се озърта! Не ми се обади, а на път е тръгнала. Вчера гледам – къта дрехи баба, за дълъг път се стяга. Край стария скрин седи, ...
  1089 
Есенни картини Есен – мека и приглушена. Слънцето – притеснено, наднича зад перестите облаци, наредени ниско над хоризонта като снопи за вършитба. Градините пусти. Полето прибрано. Връщах се от съседното село. Крачката ми се задъхваше, но бързах към голямата върба. Под нея бълбукаше малко изворче. Д ...
  903 
  1000 
Влакове за никъде
Седях на една откачена гара и чаках своя влак, който по технически или политически причини не идваше или прескачаше гаричката ни. Като казах политически си спомних един разказ на руския писател Исак Бабел. Та влакът ту го завладявали белите и поемал в една посока, пътниците сваляли ...
  3041 
Безкрайността на думите те плаши. Навярно от моето словолеене ти доскучава и обрамчва минутите край теб празнота, но и не протягаш ръка, за да ме спреш!
Стоиш загадъчна и тайнствена, вплела грижите си в нежните си пръсти и търсиш изискани слова за отговора си...
Но преди да сториш това, в очите ти з ...
  1589 
Сутринта, като се събудих, през един пролетен ден, първо погледнах на изток -слънцето опожари студените ми и сънени очи и неволно се обърнах на юг. Тя стоеше на съседния балкон и решеше сламените си коси с костен гребен, а те блестяха като червени слънчеви снопчета и очите ми сякаш залепнаха за тях. ...
  1316 
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай ! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелените пъпки? И не превръща ...
  1716 
Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...
  1351 
ЧЕРЕШОВА КЛОНКА
На Дани
Една сутрин, когато мракът се изцеждаше на запад в черната дрипа на гората, някой почука на прозореца ми. Нежно... Като полъх на птиче крило, като забравен любовен трепет.
Раждаше се денят в призрачната риза на резедата и сенките на нощта се стапяха в повея на утрото. Неотвор ...
  2027 
Не казвай думи , които могат да ...
Зад прошарените коси на избледняващата нощ потръпва утрото, събудено от първите звуци на деня. Сепнаха ме бледозелените пъпки на кестена, докоснали през нощта прозореца, любопитни и малки, ...
  3299 
Propuestas
: ??:??