Bonov
51 el resultado
Не знам дали е чудо любовта,
и дали желае, чувства и обича.
Дали е с образ на жена
или ореол е над главата на светица…
Не знам, за нея ли са водили войни ...
  825 
Помислих си веднъж,
бе мисъл доста сива,
че излее ли се дъжд
и душата ми умира...
Че ръждивите улуци ...
  482 
Изсъска този адски влак,
издул претъпкани купета
и в изстиналият зимен мрак
заскърцаха ръждиви колелета.
А гарата, раздирана от този звук, ...
  363 
За сбогом ти помахах със ръка,
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.
Заблестяха локвени петна, ...
  723 
Студена ни е вече есента,
дъждът разголва призрачни дървета.
Сякаш облаците - сива канара,
надолу дърпа някой със въжета.
Шепне ми раздраният улук, ...
  426 
Изсъска, сякаш идеше от Ада,
вятър в почернелия клонак...
Сетне тътен. Не! Цяла канонада,
въздухът край мене разлюля.
Мрак проряза небосвода! ...
  465 
На лунния блясък лъчите
протягат над мен пипала -
потъвам в печала на дните
и нощи от зла самота.
Сърцето ми болка връхлита ...
  342 
Тъжна бе луната -
безплодна буца пръст.
Тъй бе близо до земята,
а гледа я околовръст.
Все към нея вперила лице, ...
  434 
Не си отивай. Недей да тръгваш -
в гората славейче мълчи...
Та нали, когато ме прегърнеш,
в небето раждат се звезди!
Ела, постой за миг до мене, ...
  500 
Ще те чакам приседнал на някой
тих камък във лунната степ,
и с пръст ще ти пиша по пясъка
най-чудния звезден куплет.
Ще вихря комети в косите ти, ...
  832 
Последен стих
и зима тропа по первазите!
От твойте устни пих,
туй, в което всички давят се!
Отровна капка ...
  1079 
... В очите, в очите й постой,
не гледай друго у жената! -
През очите, братко мой,
ще достигнеш до душата...
  751  12 
Лети, лети от дъжд на есен,
раздипляй мокрия шумак.
Животът ми, тъй както беше песен,
притихна в есенния мрак.
И взел на прицел своя ден пореден ...
  987 
Ах, толкова много щурци
разпиляват нощес тъмнината.
Подскокльовци разни, добри,
дирижират във мен самотата.
И ми свирят със нежни крилца ...
  404  10 
  999  12 
Днес умря листо!
Тъй бледо - срути се от клона.
Полетя за миг, като петно
и блесна, като златна крона.
Навярно много ще тъжи ...
  357 
От зората си древна
ро́да човешки
към звездите поглежда
с молби и с болежки.
Но някак не иска ...
  918  21 
Преди да дойде есента
и лятото в леглото си да хлътне,
под куполите звездни на света,
едно момче мечтае да те гушне.
И знаеше, че няма от това ...
  951 
Понякога си мисля за теб...
Прекършвам се винаги, когато долетиш с някоя непоканена мисъл и раздереш съзнанието ми с проскубаните ѝ криле. Всеки път се мъча да я хвана и с жестоко, рязко движение да изтръгна малката й главица от врата, да забия зъби в разкъсаната плът и да ям...и да пия...и да оцеле ...
  569 
През Август си спомням за тебе,
през Август, когато вали.
Когато прохлада обземе
горещите августски дни.
Когато навън се търкулне ...
  453 
Когато си мисля за теб,
в земята се блъска комета!
В един причудлив пирует
се завъртат бездънни небета.
Когато си мисля за теб ...
  891 
Дали погледнах на света
през взора на забравените чувства -
пред мен се мярна любовта,
по-хубава от всичките изкуства!
По-жива от картина на Моне, ...
  361 
С възхвала за самотни времена
започват сивите ми делници,
с фалшивата илюзия за жена -
самотен Шерп, сред диви ледници.
Със свит до кръв юмрук, ...
  459 
Залъкът от моята погача
на две делих със моя враг
и чашата със вино, от която
пих, бе обща с него - пак...
И на мравката пътека сторвах, ...
  413 
Дим цигарен, празен стол,
трапеза, свещи и луната...
Любов удавена във алкохол,
заровена дълбоко във душата.
Ден прелива в гадна нощ - ...
  353 
Изсъска Декември и ето,
потъна в гирлянди градът.
Крушчици шарени, цветни,
проблясват и в тъмното мрат.
Празник е! Идва Свето Рождество ...
  423 
О, цвете сияйно,
ти в мене цъфтиш,
все някъде тайно,
все кротко мълчиш.
​​​​Не търсиш събратя, ...
  442 
Може би ще дойде ден
и аз отново ще те видя...
Ще бъда доста променен –
бразда в челото ми ще скита!
Косите ми навярно ще са триж ...
  687  11 
Отиде си Август, разпален и сух,
замина и лятото взе ми...
И ето Септември, прохладен и глух,
зарисува с кафяви пастели.
Тревите обагри със своите краски, ...
  548 
Колко ли е трудно да сме хора?
Навярно доста щом не сме...
Цял живот се лъжем без умора -
лъжем се, лице в лице!
Мислим си, че се познаваме, ...
  548 
Но всичко е чувства, всичко е страст,
всичко любов е в магичен екстаз.
Как да те имам, как да те взема?
Над мене виси безконечна вселена!
И всичко е трепет, и всичко е звук - ...
  449 
Толкова сме вече ослепели,
с души – изстинали, като скали;
отдавна, да обичаме, сме спрели,
отдавна - да се влюбваме, дори!
И сякаш се страхуваме да кажем ...
  675 
Когато лазурният бряг ме захласне
и с плискане роши морето брегът,
когато на люляк отнякъде лъхне
и бавно на мрака предаде се денят;
Кога корморанът спусне се ниско, ...
  902 
Да бе морето от любов -
да вляза в него и да любя.
Да бе безлунна нощ -
в безкрая му да се изгубя.
Да беше топло кадифе - ...
  1009 
Беззвучен сън от черно-бели снимки.
Спомен за любов – дарявана на половинки.
Дъх на прах и тежък стар парфюм –
полъхът на минало от прашния ти трюм!
Изгнила страст, процедена през зъби, ...
  652 
Цветя на гроба си не искам,
оставете ме във черната земя.
Свещта в ръцете си, която стискам -
само с нея кротко ще поспя!
Сълзите ви не ща да впиват ...
  1074 
Животът ми приключи – безвъзвратно!
Отиде си, без помен и венец!
Вече няма връщане обратно –
умира и последният ми щурец!
Една надежда тайно ме крепеше, ...
  722 
В упадъка на мъжката ми нежност
ти цъфна, като полски мак -
със твоята примамлива небрежност
и коси от непрогледен мрак!
Докоснах те със плахите си пръсти ...
  1216 
Когато пътят ти е труден
и навсякъде израсла е трева,
когато мислиш, че си влюбен,
защото чувстваш самота –
спомни си колко много имаш ...
  1068 
Пустошта поражда пустош,
вятърът довява дъжове...
Любовта поражда болка.
Любовта създава светове!
Любовта във пустош не живее, ...
  960 
Propuestas
: ??:??