danisab
214 el resultado
За твоите очи светулка ставам -
да те водя в лутания посред нощ.
На всяка стъпка да оставям
подарък-изненада (за разкош).
За твоите очи ще моля слънцето ...
  740 
Очите ми - с опънати платна,
пътуват всесезонно, окъснели
за мили сбирки с нашите деца,
за двама ни в прегръдка зажаднели.
Ръцете ми - Язоновски гребла, ...
  669 
Ще ме познаеш ли след тоя дъжд,
изплакал толкова години?
Дълбал в бръчките ми неведнъж
асфалт крайбрежен, за да минеш.
Изтекло бе и речното корито, ...
  539 
Виждал ли си падаща звезда?
Желание в зародиша от мисли
поема трудностите след това
до лично щастие да се пречисти.
Виждал ли си залез във море? ...
  657  10 
Кафето като лава се изля.
С мириса на прясно мляко
вулканно-капучинено се сля.
Насладата остана да изчака.
А тя по пръстите ми - ток ...
  961 
Обсебеност почука на вратата.
Уплаших се от напора и не отворих,
а тя направи си палатка,
която гледаше през моите щори.
Събуждах се от пукот на дърва. ...
  758 
Трисезонността за мене бе живота.
Нямаше и помен от слана.
Рядко златоесенна охота
сваляше по няколко листа.
Иначе бях пролетната пъпка, ...
  560 
На хълма бе отколешното сборище
на ветрове, въртели много чувства.
Редуват се кого ще го събори -
необяснимото любовното изкуство.
От къщата следи ги крехкост нежна, ...
  614 
Вградена съм. В стенното пространство.
Хоризонтално подредила дните.
Желанието за обич пратих в странство.
Едва ми стигнаха парите.
На източната съм събудена, ...
  572 
Прегледай вчерашния вестник - има я.
Обявата, която пуснах - крайна мярка.
Под наем дава се и бива я.
Почистена, уютна, малка.
Не малка в правия си смисъл. ...
  752  16 
Описание на болка чели сте. Била съм.
По-режеща от редовете. И безкръвна.
По-животогубеща. С пореден спазъм.
По-плачеща за загубата... Гроб-безмълвна.
Отчаяние видели сте. Била съм. ...
  2584 
Дъждът игра на водопади с моите коси.
Мислите ми рукнаха немити, болни, но избрали
точно днес да бъде тяхната Неделя за Възкръсване.
Не се обади после, лоша бях, нали?
Лъжата си забравих, ти повярва ми... Едва ли. ...
  540 
Прокудена от собствените си мечти
в малък сак събрах живота си.
Не знаех точно колко ги боли,
и мислех, че ме гонят с охота.
Безсилие показвах все, ...
  607 
Угарка от цигара аз настъпих,
все още тлееше жарта.
Унесена от делника пристъпих
и в теб ударих се. Съдба.
Извинение в шепот мина ...
  706 
Конвертируема бях. И ме брояха.
Преди заспиване - упойваща стрела.
И дъждове - фалити ме валяха.
И белези остави киселинността.
Завличах се до мръсна шахта, ...
  628 
Познаваш ли я? Толкова различна
от поелото по пътя ято.
Няма и следа благоприличие...
Привличаща спонтанно непозната.
Говори с нея? Вля се в обаяние, ...
  530 
За момент като този, когато
твоята истина стана и моя.
И мечтите ми - стъклено ято,
стоманени взимат завоя...
Тогава ще бъда най-силната, ...
  582 
Колко да поплача, за да върна
оня цвят от опустелите очи,
който в тюркоазен сън превърна
сляпото, загубено Дали....
Колко да поплача, за да видя ...
  647 
Полигамна съм. Обвързана служебно.
Домашно свила скромност в домакиня.
Правя всяко свое ястие вълшебно,
духвам свещите и съм слугиня.
Монотонна съм. Нотките в гласа ми ...
  613 
Да си поръчам дъжд желая,
можеш ли да предадеш молбата ми?
Сигурно ей-там... в безкрая,
за да ме чуе вятъра.
Искам да съм мокра цялата, ...
  652  12 
На входа има некролог. Младо момиче. Била е на 20. Снимката е от абитуриентския й бал, красива, с изтънчена елегантност, с усмивка за живот... Една година от смъртта й.
Това време няма мерило за часовете, дните, минутите. Сякаш е припрян работохолик и не спира дори за обяд, храни се на крак. С такив ...
  1321 
Осъждана съм. С минало петнено.
Съдиите били са ми клиенти.
И хонорарът тежък (бил за мене?!)
изкуствено съм вдишвала... Моменти.
Часове. Години. Плакани. ...
  752 
Огъвам се, но се не чупя.
Научена съм на инат.
Всичко мога да си купя
в тоя корумпиран свят.
Денят минава в лавиране, ...
  663 
Припряна съм, бързостопяваща дистанции,
уверена в скоростта на ритъма,
нелегално минаваща граници
на търпението. Все съмнителна.
Спокоен си. И мълчалив. Блуждаещ. ...
  1453  10 
"Почиваш ли?" - попита ме детето.
Аз чух в гласа му онова вълшебство,
което рано беше ми отнето
от пусто-празните хвалебствия.
Бях млада и летяща, ...
  416 
Не искай повече. Не мога.
Прескочих много правила.
За да горя в тоя огън
и теб безцелно да те повлека.
Не искай повече. Не стига ...
  753  11 
Такава съм. Изискваща. Желаеща.
На трудности обричам твоите стремежи.
Ескалираща страстта. Ухаеща.
Гася моментно скупчени палежи.
Безследна съм. Но с памет до подробности, ...
  652 
Имам рокля на цветя,
шита е с игли дъждовни,
чиито магнитни сетива
съм събирала години в стомна.
За обличане приготвена е тя, ...
  652 
Каква ли не са ме наричали,
обстойно съм била разнищвана.
И всички ризи са ми свличали
от алчността отприщени.
До пустош са източвали кръвта ми, ...
  732 
Молих се безсрочно,
стъпила на дъното.
Ръфаща порочност
над водата чакаше.
Присъствие задочно, ...
  419 
Не ме търси в онзи ресторант,
където пресуших си мъката
и твоят поглед стана ми гарант
за изпращането на разлъката.
Тогава бях отчаяност и мраз, ...
  1670 
Мамо, защо в училище днес
ме нарекоха "копеле", мамо.
Събудиха в мене интерес,
разтълкувай думичката само.
Ток удари ме от миналото, ...
  850  16 
(Има хиляди жени, които поради някакви причини са малтретирани от мъжете до себе си, заблуждавайки се, че последните ще се променят към добро. Има един път - и той е достойството да си тръгнат САМИ.)
Трогателно е, казваш, да поплача
с причина, водеща към теб.
Да се укоря по свой си начин -
неуклончи ...
  907  12 
На Ася
Приятелко, къде вървиш,
защо се криеш и не пишеш,
за нещо себе си виниш
и се намираш в послеписа. ...
  560 
Поглеждам те, в тебе има смисъл,
за който вярата си струва...
Останала без послеписи,
завещателно робува
на недогледалите истини, ...
  612 
Ако си тръгна, в молба ще ме поканиш ли
да опитам пак уроци да чета,
в сричане да се научим двамата
как да сдържаме гнева.
Ако си тръгна, ще простиш ли ти на себе си ...
  589 
Раздялата ни бе крадливо-весела,
от двама ни иззе дъгата,
която цветоносно се нанесе...
Повлече и романтиката през вратата.
Тиктакаше от всяка дума, ...
  535 
Каква ли не са ме наричали,
не помня всички имена.
На опустошение съм ги обричала,
зарязани в последната слана.
Била съм огнената болка, ...
  1100  13 
Като престанеш да дишаш разбираш,
че всичко било е усукано
от простите нишки на лирата,
която във вакуум засмукана
е пяла: "Животът е песен, ...
  590 
Гледай ме с безразличие. Аз настоявам!
Така след време ще се смееш, знам.
И чувствата ти без приличие ще проговарят,
ще ме тълкуват в превод - срам.
Вулгарно изпокъсани ще идват ...
  743 
Propuestas
: ??:??