Eipril
1.394 el resultado
Моето лято е някак си семпло*,
стъпва тихо по росна трева.
До дувара на селската къща
гали спомен, роза една...
Моето лято е селско и бедно, ...
  675 
Ако някой случайно ме пита,
хей така, рано сутрин на глас.
Накъде мойта мисъл полита
всеки ден, всеки миг, всеки час.
Аз, ще кажа, дори без да мисля, ...
  355 
Морето говори и пее
на своят си морски език.
Морето шепти и се смее,
ела го послушай за миг!
Морето играе, танцува ...
  276 
Заричам те да не течеш!
Да бъдеш винаги безводен!
Да нямаш миг покой, копнеж...
Забравен да си и безроден!
Заричам те! Заричам те! ...
  294 
Слепи, безпътни години!
Дързост, възторг и сълзи...
Смутни, комéтни, любими!
Скръбни... ранени съдби...
Верни, безплътни, свободни! ...
  335 
Укротете най - бурният вятър,
който кърши мостóве, стени!
Да поседна за миг, сам поне...
Да броя часовете със дни...
Укротете най - буйният кон, ...
  258 
Светулките проблясват във съня ми,
свеулките са в мойте дни...
Ах, как ги чаках
и мечтах!
Светулките... ...
  421 
Навярно съм късче от лед,
навярно си огън от пламък.
Препускам, аз скитник проклет,
а ти си ми, ти си ми храмът!
От мигове трудно граден, ...
  504 
Житото го сейте мълчаливо.
Жънете го с радост и песен.
На брашно го сторете в бяла мелница.
От него хляб замесете с чисти ръце.
Хлябът изпечете бавно и с любов. ...
  395 
Залез мил над златна река,
нежен стих в мойта душа.
Залез млад над млада гора,
моят стих за дъжд и трева.
Залез стар над стари следи, ...
  182 
Право ми каза някога мама,
гледай сърцето ти на момата.
Нейната хубост, тя отминава,
вехне лицето, душата остава.
Право ми каза, кой да я чуе, ...
  251 
  785 
Денят с нощта се сменя,
на слънцето луната прави път.
Човек - човек изменя,
но Той видял е всичко! Той денят!
Усмихва се и тайно прѝхва ...
  544 
Ме љубиш ли и ти, ...
(Каролина Гочева)
Летѝ!
Към мен летѝ!
Аз живея за теб! ...
  818 
Какво пък...
Оставям Ви една сълза...
Само една сълза!
Не я делете!
Тя е на всички ви! ...
  323 
Не може да плашиш скитникът с път,
нито ленивецът с легло.
Не си прави, не си прави труда!
Така е днес... Било е някога, било...
Не може да уплашиш ти лъва, ...
  211 
Ти си моето тайно обичане.
Ти си моята скрита мечта.
Ти не знаеш, но аз те сънувам,
с бяла рокля сред росна трева
и в косите ти черни палувам, ...
  372 
Той мълчи с мълчаливи очи.
И небето мълчи, с мълчаливи звезди...
Мълчаливата нощ се отби
над смълчаните тъжни гори...
Той мълчи в мълчаливите дни, ...
  330 
Габрово, недей да спиш!
Ставай, гости посрещни!
Знам не даваш ти бакшиш...
Откровенци мъдри са дошли.
Те на теб, ще ти дадат, ...
  411 
Дъждовната капка
се Откъсва
от облака - майка
Полита
стремглаво надолу ...
  1132 
Дъжд се лее, слънце грее,
бяло агне вънка блее.
Дъжд вали, дъга блести,
бяло агне се върти.
Скача, рипка под дъгата, ...
  246 
Не се предавайте
Не се страхувайте
Братя мои
Дръжте се за ръце
Един другиго ...
  512 
Там Горе... Там Горе!
Стягат изложба...
Картини, картини, картини...
Там Горе! Там Горе...
Подготвят концерт... ...
  423 
Кой ви каза, че вятърът няма мечти,
че натам и насам все върви!
Кой ви каза, че той е бездомен!
Духнал тук - духнал там...Пак е виновен!
Я послушайте! Тихо! Седнете. ...
  371 
Ейприл пак остана сама. В средата на Страшният път. Жив човек не беше стигал дотук. Беше сам - самичка и много гладна. Изправи се на малките си крачета и пое напред по пътя. Гъстата ѝ,черна коса,беше толкова порасла, че стигаше до глезените ѝ. Вървеше и вървеше... Беше толкоз гладна. Изведнъж Ейприл ...
  612 
***
Ти си ми целият свят!
Искам да те прегърна!
Но ръцете ми са къси, къси...
Искам да прегърна светът!
Но са ми къси ръцете! ...
  417 
Бéсите - гордото племе,
нивга глава не склонило!
В бран, в мирно време,
гордо тракийско кърмѝло!
Грънчари изкустни били, ...
  223 
Ейприл се огледа уплашена. Каза си: " Този път, ще бягам, каквото и да става!" Но сякаш това ръмжене я викаше, молеше я! Доброто ѝ сърце веднага я поведе към виковете. Тя се затича и какво да види! Между два клона на дърво се беше заклещило малко мече. Малко, малко, почти десет метра високо. Ревеше ...
  561 
Наваля се и слънце изгря,
капки тъжни се стичат по склона.
Облак черен... Кой го довя?
Спря пред мен, тук на балкона.
И попита с нежна негà: ...
  244 
Какво, че пак вали,
нали е летен дъжд!
Насам - натам върти,
набързо влюбен мъж.
Какво, че пак вали, ...
  281 
***
О, завист, ти човешка!
Без лек си ти болéжка!
  419 
В ниското не ме търсете!
Там където лазят червеи...
Където има тор и смрад.
В плиткото не ме търсете!
Там където има тиня, ...
  248 
Моят дядо няма мѝра,
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее, ...
  478 
Тези жълти черничеви лѝсти
в късна есен до наш'та врата.
Тихо капят - мъниста златисти
и постилат килим пред дома.
Бурен вятър сърдито ги гони, ...
  304 
Между две думи,
между четири очи
вали тишина...
  627 
На вратата ми - надпис: "Забравен",
на изтрита табела виси.
Некролог от роднини оставен
ми напомня за минали дни...
Никой тук се не спира, не чука, ...
  431 
Убийте щуреца,
защо да ви свири!
Затрйте гласеца
с лопати и вили!
Убийте щуреца ...
  495  11 
Една сова ми разказа:
Имало едно време двама братя. Те живеели високо, високо в планината, където не бил стъпвал човешки крак. Всеки ден водели спор помежду си:
- Човеците, които живеят долу, под планината ме обичат повече от теб - разпалено говорел Лошото.
Те обичат караниците, клюките. Всеки ден г ...
  615 
***
Публиката знае!
Тя усеща, когато
извадиш сърцето си
и го поставиш в ръцете ѝ!
  466 
***
Когá умрéм!
И трева да нѝкне,
и бодѝл да рáсне!
Сега нéма да го бъде!
  435 
Propuestas
: ??:??