Eipril
1.395 el resultado
В музея, сред старите вещи,
в покоя на хладния мрак,
в сандъче до каменни свещи...
Там, две руси къдрици под стъклен капак!
Толкоз нежни, събрали дъхът на Балкана, ...
  1465 
Има чудни имена,
тук на село, във града.
Митко, Петър и Мина,
но Иван е по-така.
Има много имена, ...
  506 
Българският народ трябва да намери своята река Йордан. Вкупом да се потопи в нея и да се пречисти един път и завинаги.
  519 
Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...
  722 
Не приличам на другите хора,
аз съм свирка от крива върба.
Разпилян, като вятър на двора
и събран, като стара мома.
За добрите съм лош и коварен, ...
  680 
Тръгна Кольо, тръгна Кольо
нива да копае.
Взе мотика, взе торбата,
скъса три домата.
Тръгна Кольо, тръгна Кольо ...
  834 
Невидимите дронове*
на човешката ми същност
се лутат в пространството
между Земята и Създателят.
Батерийте им са напривършване. ...
  625 
"Разклатиха" ми Творческото шампанско.
Тапата гръмна!
Духът на Поезията излетя...
Няма връщане назад!
  521 
Ех, войници, войници,
мои набори стари!
Натежали са есенни жици -
тънкострунни самотни китари...
Ех, войници, войници, ...
  540 
Ти си осмото чудо на осмият ден,
аз от осем минути съм влюбен във теб.
Имаш осем усмивки за всяка шега,
още толкоз въздишки за скръб и тъга.
Само осем минути, а сякаш съдба ...
  964 
Аз съм самотата
Аз съм мъката!
Не ме спасявайте!
Не ме търсете!
Аз съм вятърът! ...
  569 
Снощи някой е минал,
с шейна по снежния път.
Снощи някой е пръснал
подаръци детски накуп.
Топка, шалче червено, ...
  724 
  1332 
( В памет на моя братовчед)
Когато майките заплачат,
когато майките тъжат.
Пред тях притихва здрачът,
мълчи сломен светът. ...
  1204 
Изопна се пътят,
гората край мен се сниши.
Къде ли съм тръгнал,
защо ли оставям следи?
Разклати се пътят, ...
  404 
За теб съм вече само ключът от стената,
за лампата, която свети в жълто.
Когато поискаш можеш да ме щракнеш.
Щрак - щрак - щрак...
За теб съм вече някакво удобство ...
  556 
Някъде вътре, дълбоко в мен има едно стихотворение. Никога не съм го виждал, не съм го чувал. Невидимо, безмълвно... Но аз зная, че е там! Вътре! В дълбините на непознатата ми същност, във водовъртежа на непознатото ми "Аз". Мъча се, старая се, трудя се, за да го накарам да покаже божественото си ли ...
  543 
Старците преминаха в Отвъдното,
хей така – облекли шаячните дрехи,
попили миризмата на обора,
обули цървулите от свинска кожа
с полепнала от есенната оран кал. ...
  814  11 
иска ми се да мога да намотая
асфалтовото шосе
като старо прокъсано чердже
да го стегна здраво с дъхът си
да го нарамя със синджира ...
  542 
От усмивките светли в албума,
където греят любими лица,
си направих топла дъга,
да ме сгрява в студ и тъма.
И приседнах без глас и без думи ...
  327 
Тази утрин небето отвън
снежени стихове тихо шепти.
Тази утрин е приказен сън,
сняг над пътя в бяло искри.
Тази утрин - лирика нежна, ...
  1189 
Разлюля се черницата!
Разтвори се земята!
Баба си тръгна!
Разплака се лозницата!
Земята се разтвори! ...
  444 
Бавно лази паякът
по бялата стена.
Черната муха
накацва бялото.
Паяжина, паяжини... ...
  312 
Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери ...
  1147 
Завидяха ми черните облаци,
че съм бял, че съм много добър!
И изпратиха тъмни светкавици,
да ме вземат, да ме махнат оттук.
Завидя ми и бурята прашна, ...
  348 
Обича нощта,
обича тъмата.
Дявол не е
и Ангел не е!
В печки се ражда, ...
  500 
Ще отида на Луната,
тя е голяма и светла
и сякаш ме вика при нея.
Казах на мама, казах на тати,
а те ми се смеят, клатят глави. ...
  1301 
Твоето шалче червено,
белият зимен следобед.
Борът до нас във зелено,
малка висулка от лед.
Твоето шалче червено, ...
  375 
Вкъщи и на пътя всеки казва:"Дай!".
Мойта пак се мръщи:"Дай пари и трай!",
а синът с походка лека отдалеч говори:
"Двайсетачка дай за дискотека!".
И комшията отсреща:"Дай отверка, моля!". ...
  800 
***
Поетът е търпелив рибар на души,
който никога не вижда улова си.
  647 
На пейката в парка седи
старец с хляб в ръка.
С по - бели от облак коси,
с дъх прибрал есента.
Трепери десницата стара, ...
  412 
Потърсих се отвътре...
Защо ли? Не разбрах!
Потърсих се във утре,
във вчера се видях.
Потърсих се отново, ...
  663 
Дъждовно сърцето ми бие,
изпразнен до дъно бокал.
Душата ми тайните крие
на есенна, мъдра печал.
Дъждовен е всеки мой ден, ...
  483 
Малък Гошко пак се мръщи,
бяла каша не обича.
Той глава назад извръща
и не ще да я преглъща.
Мама, тати му се молят ...
  659 
Някога, много отдавна, точно на края на света живяло едно куче. Там където свършвала сушата и започвал океанът, то си направило колибка от нещата, които океанът връщал отново на земните обитатели. Дървени летви, стари керемиди, ламарини... Най - отгоре на колибката, кучето поставило еленовите рога, ...
  633 
От славянският корен дълбок
и от българско здраво стъбло.
Тук на пътя балкански, широк
се роди пъстролико дърво.
Цветовете му крехки и нежни ...
  344 
Кой ли стъпва по снега,
кой ли буди вечерта?
Баба Меца е това?
Или плахата сърна?
Кой ли чука у дома, ...
  885 
Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна, ...
  433 
(превод на италиански език)
Вълшебният покрив
автор: Хари Спасов
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено, ...
  1139 
Вечер градът е влюбчив,
вечер градът е поет.
Светнал фенери - красив,
тръпне от чувства обзет.
Вечер градът е злоблив, ...
  683 
Propuestas
: ??:??