Елишка
364 el resultado
Страхът ми отдавна
не се е прибирал
и знам, че това е сериозно.
На четири крака,
почти колабирал, ...
не се е прибирал
и знам, че това е сериозно.
На четири крака,
почти колабирал, ...
1138
32
В годината се случва по веднъж.
Привидно и дъждът му е изискан,
прихванал маниерите на мъж.
Ръцете му са облачни и близки.
Прогизнали са датите във него. ...
Привидно и дъждът му е изискан,
прихванал маниерите на мъж.
Ръцете му са облачни и близки.
Прогизнали са датите във него. ...
3608
45
Да се чете на фона на:
Знам къде да отида без тебе.
Там живее сама синевата.
Хоризонтът прилича на хребет
и е хванал в ръце свободата. ...
Знам къде да отида без тебе.
Там живее сама синевата.
Хоризонтът прилича на хребет
и е хванал в ръце свободата. ...
1362
38
Защо ли да очаквам вечерта
с надеждата, че тя ще е победа?
По светло съм войник срещу света.
По тъмно се опитвам да съм с тебе.
Под кожата си имам парашут ...
с надеждата, че тя ще е победа?
По светло съм войник срещу света.
По тъмно се опитвам да съм с тебе.
Под кожата си имам парашут ...
1512
30
Измисляш ме. На теб ти е удобно
дори несъществуващото в мене.
Изглеждала съм по-правдоподобно
с насила придобитото значение.
Така неразглобима съм от нитове, ...
дори несъществуващото в мене.
Изглеждала съм по-правдоподобно
с насила придобитото значение.
Така неразглобима съм от нитове, ...
1498
34
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша, ...
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша, ...
1786
43
Погледна ли
веднъж отвъд познатото?
Отвъд несъвършената ми форма -
в душата,
опакована от тялото. ...
веднъж отвъд познатото?
Отвъд несъвършената ми форма -
в душата,
опакована от тялото. ...
1582
38
Денят ми се подава зад завесите.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.
Подхлъзва се. Надолу по улука. ...
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.
Подхлъзва се. Надолу по улука. ...
2218
46
Износих те прибързано.
От чувства.
Родих те недостатъчно естествено.
Любов ли?
Параванът ми е люспа - ...
От чувства.
Родих те недостатъчно естествено.
Любов ли?
Параванът ми е люспа - ...
1219
30
Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука ...
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука ...
1411
36
Аз не помня
кога те намерих
и какво
си говорихме толкова,
но от няколко педи доверие, ...
кога те намерих
и какво
си говорихме толкова,
но от няколко педи доверие, ...
1181
43
Не посмях да попитам ще бъдеш ли
дълъг път сред пустинните дюни,
или стимул за бързо завръщане -
някой, който страха да целуне.
Някой, който да вижда далече ...
дълъг път сред пустинните дюни,
или стимул за бързо завръщане -
някой, който страха да целуне.
Някой, който да вижда далече ...
926
22
Цената на живота се е вдигнала.
Спестяваме се. "Всичко е наред".
Какво като храната не е стигнала,
a покривът е двойник на небе?
Измислица на фурните е хлябът ...
Спестяваме се. "Всичко е наред".
Какво като храната не е стигнала,
a покривът е двойник на небе?
Измислица на фурните е хлябът ...
1056
32
Навярно е късно - объркано време,
скицирано в онзи погрешен проект.
Как лесно се вярва на лудия гений,
заложил в плана си фабричен дефект.
Навярно е тънко прозрачното его, ...
скицирано в онзи погрешен проект.
Как лесно се вярва на лудия гений,
заложил в плана си фабричен дефект.
Навярно е тънко прозрачното его, ...
2138
41
Изрони се тънкият слой
на разбиране,
едва прикрепен върху
глухите паузи,
а те бяха свързващи нишки ...
на разбиране,
едва прикрепен върху
глухите паузи,
а те бяха свързващи нишки ...
1258
38
Задушно е. Наситено с илюзии.
И може би е спряло да ми пука
за цялото изкуствено бездумие
и болката, забита като кука.
Приятно е. Дори е апатично. ...
И може би е спряло да ми пука
за цялото изкуствено бездумие
и болката, забита като кука.
Приятно е. Дори е апатично. ...
1165
32
Много са думите,
раждали драми.
Сбъркали място. И време.
И хора.
Страшни моменти, ...
раждали драми.
Сбъркали място. И време.
И хора.
Страшни моменти, ...
1306
29
Точка е всеки етап изживяване.
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане. ...
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане. ...
1533
19
Безвъзвратен живот.
Трудни дни -
по-чупливи дори от стъкло.
Те не са парапет,
а баир... ...
Трудни дни -
по-чупливи дори от стъкло.
Те не са парапет,
а баир... ...
1120
31
Не искам вещи.
Те са бездушевни
и вместо да лекуват,
ме ограбват.
Не знаят как да чувстват, ...
Те са бездушевни
и вместо да лекуват,
ме ограбват.
Не знаят как да чувстват, ...
1092
38
Не, не искам да пия.
Нямам жажда за теб.
Бях пияна, без грим,
щом се будех значима.
Стигнах тъкмо на старта, ...
Нямам жажда за теб.
Бях пияна, без грим,
щом се будех значима.
Стигнах тъкмо на старта, ...
1278
34
Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни. ...
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни. ...
1487
1
28
Всеки ден е начало на нещо.
Не прилича на път, а на гара.
И мъглата е млечна. Отсреща -
ококорени в мене два фара.
Всяка стъпка на сляпо е плаха. ...
Не прилича на път, а на гара.
И мъглата е млечна. Отсреща -
ококорени в мене два фара.
Всяка стъпка на сляпо е плаха. ...
933
22
"Защо ли всяка нежност е предателство
към някого? Най-вече към Представата..."
Добромир Тонев
Поддаде нестабилното ти рамо,
от миналото, ...
към някого? Най-вече към Представата..."
Добромир Тонев
Поддаде нестабилното ти рамо,
от миналото, ...
1000
31
2027
14
Непристъпна е болката.
С теб оградена.
До бодливата тел
на ръцете ти крачи.
Все нататък, ...
С теб оградена.
До бодливата тел
на ръцете ти крачи.
Все нататък, ...
1013
30
Посветено... на силните хора
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят. ...
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят. ...
1165
19
Тясно е в килийната ми кожа.
Две очи напомнят на прозорци.
Слънцето не стига.
Като доза
идва светлината му. ...
Две очи напомнят на прозорци.
Слънцето не стига.
Като доза
идва светлината му. ...
968
38
Разтегнах една времева серпентина,
докато не стана на път. Безспирално
градих я във теб и успях да премина
в дълбокия смисъл. Но беше фатално.
Защото си мислех, че знача, неволно ...
докато не стана на път. Безспирално
градих я във теб и успях да премина
в дълбокия смисъл. Но беше фатално.
Защото си мислех, че знача, неволно ...
1255
25
"Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?"
Подозирам, че времето стига,
да откраднем каквото ни трябва.
Не по план... или даже по книга.
Нещо ценно, по-ценно от хляба – ...
Подозирам, че времето стига,
да откраднем каквото ни трябва.
Не по план... или даже по книга.
Нещо ценно, по-ценно от хляба – ...
5188
9
51
автори: Елишка & gerrda
В петък съм луда. Дали ми личи?
Колко банално е - петъци, луди.
Нещо в главата ми силно дрънчи.
Май съм с компания. Има и други. ...
В петък съм луда. Дали ми личи?
Колко банално е - петъци, луди.
Нещо в главата ми силно дрънчи.
Май съм с компания. Има и други. ...
1374
1
27
Обърнати образи. Две разнолики
парчета живот се оглеждат във нас.
Със делиници вече сме толкова сити,
че дъх не остана, ни помен от страст.
Един срещу друг, но еднакво мълчим ...
парчета живот се оглеждат във нас.
Със делиници вече сме толкова сити,
че дъх не остана, ни помен от страст.
Един срещу друг, но еднакво мълчим ...
1506
38
Опитах да соля живота
в себе си,
в инертното да търся
съществуване,
да чупя бариерите ...
в себе си,
в инертното да търся
съществуване,
да чупя бариерите ...
919
24
Пò себе си от днес
не съм била.
Небесносиньото
отгоре ме душеше.
От много бездни ...
не съм била.
Небесносиньото
отгоре ме душеше.
От много бездни ...
1035
27
Написано по повод два случая - в Рилския и Троянския манастири, в които не са допуснати хора с увреждания (в инвалидни колички), да влязат и да си запалят по една свещичка.
Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините ...
Изгониха ги!
Бяха като кучета,
помолили за дажбата си хляб.
С годините ...
1085
42
1998
16
"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...
2564
32
Във нощите
изглеждам полужива,
закичена със
брошка лунен сърп.
Приличам на ...
изглеждам полужива,
закичена със
брошка лунен сърп.
Приличам на ...
1083
32
Земята е стая, вградена в простори.
Със изглед към Рая. Отвъд небосвода.
В етаж от галактика. Без асансьори.
И с нощната стража - Луна. Срещу входа.
Земята е малка, препълнена с хора. ...
Със изглед към Рая. Отвъд небосвода.
В етаж от галактика. Без асансьори.
И с нощната стража - Луна. Срещу входа.
Земята е малка, препълнена с хора. ...
1308
27
По тъмно небето е плюшено.
Вселенски ушито. Без кантове.
Безсъници тичат в очите му
от хорски молитви - удавници,
до дъно пропаднали в дупките ...
Вселенски ушито. Без кантове.
Безсъници тичат в очите му
от хорски молитви - удавници,
до дъно пропаднали в дупките ...
906
25
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
