21 dic 2008, 15:07

Потаен любовник 

  Poesía » Otra
2239 0 46
Денят ми се подава зад завесите.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.


Подхлъзва се. Надолу по улука.
Той знае, че съм вътре - зад прозореца -
и плахо се промъква, без да чука.
Потаен е. Нали съм му любовница.


Разрошва ми косата със дъха си.
Подръпва закачливо одеялото...
Лъчите му усещам по гърба си
и стопля ми леглото - запустялото.


Сънлива, го помислям за разбойник
и плаша го с дивашките си викове.
Но той ми е приятел. И любовник
.
И него, ако нямам... съм за никъде.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??