Hekredel
1.524 el resultado
Света не станал още от леглото,
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя пак, защото,
от безпаричието се церя!
Оглеждам най-критично махалата, ...
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя пак, защото,
от безпаричието се церя!
Оглеждам най-критично махалата, ...
250
Селото е моята родина
За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в град живея вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден! ...
За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в град живея вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден! ...
256
1
Почувствах аз, че не така живея!
Душата ми в окоп се окопа!
Бях спрял, и свойте знамена да вея!..
За тези дни, сега ме заболя!
Потърсих други истини в живота. ...
Душата ми в окоп се окопа!
Бях спрял, и свойте знамена да вея!..
За тези дни, сега ме заболя!
Потърсих други истини в живота. ...
342
1
Брегът осиротява
След лекомислието на Деня,
брега осиротява.
Пред мен,...
ръце потрива само ...
След лекомислието на Деня,
брега осиротява.
Пред мен,...
ръце потрива само ...
292
Различен ден
О, днеска е различен ден.
Дърво единствено в гората.
От хубостта съм възхитен,
изпълнена ми е душата! ...
О, днеска е различен ден.
Дърво единствено в гората.
От хубостта съм възхитен,
изпълнена ми е душата! ...
322
5
Епиграми № 12
1 От векове
Тук всеки търси далавера,
и тича чуждо да краде...
О, и това не е от вчера, ...
1 От векове
Тук всеки търси далавера,
и тича чуждо да краде...
О, и това не е от вчера, ...
214
В лошия екип
Не знам защо са хората тъй лоши,
че винаги си служат със лъжи
оставят истината по галош
и срещата им с нея им тежи? ...
Не знам защо са хората тъй лоши,
че винаги си служат със лъжи
оставят истината по галош
и срещата им с нея им тежи? ...
346
1
Бих искал да е радостта
Не знам защо"миньора" ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам,
по мил ми става вече и света. ...
Не знам защо"миньора" ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам,
по мил ми става вече и света. ...
212
Две-три епиграми
1/ Най-много, братя ми тежи,
че всичко правим със лъжи!
2/ Не можем да се разбереме,
кой ще даде, ...
1/ Най-много, братя ми тежи,
че всичко правим със лъжи!
2/ Не можем да се разбереме,
кой ще даде, ...
269
1
Виждам есента
Аз виждам идва есента...
Отмина хубавото лято.
Миньорна ми е песента.
Тъга ме дебне във душата. ...
Аз виждам идва есента...
Отмина хубавото лято.
Миньорна ми е песента.
Тъга ме дебне във душата. ...
346
2
Свечеряване
Полита слънцето след Икиндия,
търкулнато във син кристал.
Очаквам скоро Денят да се скрие...
Да гледам Залеза съм спрял. ...
Полита слънцето след Икиндия,
търкулнато във син кристал.
Очаквам скоро Денят да се скрие...
Да гледам Залеза съм спрял. ...
341
Метаморфозата човешка
Той бе човек готов за слава.
И се стремеше към това.
И на върха стоеше здраво,
не беше лукова глава ...
Той бе човек готов за слава.
И се стремеше към това.
И на върха стоеше здраво,
не беше лукова глава ...
224
В ЛЕГЛОТО
Аз падам пак
в прегръдката ти мека.
Отпускам се,
затварям пак очи. ...
Аз падам пак
в прегръдката ти мека.
Отпускам се,
затварям пак очи. ...
291
1
Страх от края
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...
210
Подръпват ни ушите от Европа,
за туй, че у нас няма ред,
и за това, че ни дъската хлопа,
и че не сме тръгнали напред.
Че имаме най-мънички заплати ...
за туй, че у нас няма ред,
и за това, че ни дъската хлопа,
и че не сме тръгнали напред.
Че имаме най-мънички заплати ...
268
1
В новия Милениум
Отива си сега и този двайсти век.
Набързо си сменихме календара...
Какво ли не е скрил у себе си човек,
изпращайки годините си стари ...
Отива си сега и този двайсти век.
Набързо си сменихме календара...
Какво ли не е скрил у себе си човек,
изпращайки годините си стари ...
229
Не е от днеска лошото в човека,
то идва от далечни времена
и все върви по нашата пътека,
и все тежи на наш'те рамена.
Братоубийство имаме в зората, ...
то идва от далечни времена
и все върви по нашата пътека,
и все тежи на наш'те рамена.
Братоубийство имаме в зората, ...
221
Ний винаги сме били сноби
и твърдо, сноби ще умрем...
На предразсъдъците роби.
но и до тука не ще спрем!
Закрила търсим във звездите. ...
и твърдо, сноби ще умрем...
На предразсъдъците роби.
но и до тука не ще спрем!
Закрила търсим във звездите. ...
280
1
"Истински"
сонет
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра.
Дори да е жестока зима, ...
сонет
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра.
Дори да е жестока зима, ...
262
1
Обичам да се вглеждам във небето,
да гледам облачния летен шарж.
Картините му аз приемам със сърцето,
от детството аз правя този стаж.
Рисунките във синьото са черно-бели, ...
да гледам облачния летен шарж.
Картините му аз приемам със сърцето,
от детството аз правя този стаж.
Рисунките във синьото са черно-бели, ...
268
На кого да се оплача
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...
282
1
О, колко тъжно плачеш, чрез капчуците.
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото отеква по улуците...
И лебедова песен сякаш пееш ти!
Какви са тия сълзи във очите ти? ...
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото отеква по улуците...
И лебедова песен сякаш пееш ти!
Какви са тия сълзи във очите ти? ...
227
Творба - информация
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете-нищо не стана… ...
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете-нищо не стана… ...
314
1
1
Поглеждам към небето,
след дъжд,
без качулка...
От него влагата се
отцеди. ...
след дъжд,
без качулка...
От него влагата се
отцеди. ...
884
Мисли за любовта,
(след един филм)
Видях Каренина и Вронски,
изпълнени до край с любов,...
и чувствата им в дози конски, ...
(след един филм)
Видях Каренина и Вронски,
изпълнени до край с любов,...
и чувствата им в дози конски, ...
260
Аз често срещам този мъж,
да свири по централната алея,
във слънце, вятър зъл и дъжд
и с шапка, с няколко стотинки в нея.
Във свиренето той не е добър... ...
да свири по централната алея,
във слънце, вятър зъл и дъжд
и с шапка, с няколко стотинки в нея.
Във свиренето той не е добър... ...
291
За освовите ми
Аз нямам на какво да стъпя,
под мен земята се руши.
Какво бих могъл да скалъпя?
Мен времето ме разруши! ...
Аз нямам на какво да стъпя,
под мен земята се руши.
Какво бих могъл да скалъпя?
Мен времето ме разруши! ...
226
Великото преселение
Човешкия мравунек се разбуни!
Отприщи се човешкото море.
И тръгнха навсякъде с катуни,
да търсят да живеят по-добре... ...
Човешкия мравунек се разбуни!
Отприщи се човешкото море.
И тръгнха навсякъде с катуни,
да търсят да живеят по-добре... ...
803
1
На нашата любов
Ти си мойта златна птица...
Нямам друга във света.
Много песни ти написах...
Ти ми беше във кръвта! ...
Ти си мойта златна птица...
Нямам друга във света.
Много песни ти написах...
Ти ми беше във кръвта! ...
363
1
Светът е вече село
Светът е вече едно село.
Светът е само Интернет.
И мога да ви кажа смело...
така ще е и занапред... ...
Светът е вече едно село.
Светът е само Интернет.
И мога да ви кажа смело...
така ще е и занапред... ...
276
Орисията на Човека
Случайно в парка го видях,
той беше под ръка с жена си.
От пръв път аз не го познах -
сравних го с "онзи" във ума си... ...
Случайно в парка го видях,
той беше под ръка с жена си.
От пръв път аз не го познах -
сравних го с "онзи" във ума си... ...
269
Дали съм Единак?
О, аз обичам Самотата...
Не знам дали съм Единак?
Не съм довлечен от гората,
но на глупаците съм враг. ...
О, аз обичам Самотата...
Не знам дали съм Единак?
Не съм довлечен от гората,
но на глупаците съм враг. ...
285
6
Истината ни в живота
Аз срещам истина една в живота.
За мене истината на света.
Ти влезеш ли на Първите в хомота,
за тебе вече друга е целта ...
Аз срещам истина една в живота.
За мене истината на света.
Ти влезеш ли на Първите в хомота,
за тебе вече друга е целта ...
251
1
1
Димитровден
Димитровден... Голям ден за разплата!
Сменяват се ратаи и платци...
Природата рисува по гората,
а ние палим свещи на светци. ...
Димитровден... Голям ден за разплата!
Сменяват се ратаи и платци...
Природата рисува по гората,
а ние палим свещи на светци. ...
961
На мижия
Хармана ни бе пълен със махалки.
Белянцата издигаше снага...
Бе пълно тука с възрастни и малки-
събрана беше цялата махла. ...
Хармана ни бе пълен със махалки.
Белянцата издигаше снага...
Бе пълно тука с възрастни и малки-
събрана беше цялата махла. ...
202
Мечтата ми да бъда твой,
все още не се сбъдва, мила...
А как те искам, Боже мой,
в сърцето ми, гнездо си свила!
Аз търся твоята любов! ...
все още не се сбъдва, мила...
А как те искам, Боже мой,
в сърцето ми, гнездо си свила!
Аз търся твоята любов! ...
240
Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...
218
Сред природата
Излязох сред природата в неделя
и мислех да остана сам цял ден
и верен на природната повеля,
разтапях се от дива радост там! ...
Излязох сред природата в неделя
и мислех да остана сам цял ден
и верен на природната повеля,
разтапях се от дива радост там! ...
364
За приказките селски в махалата
Говорехме си в махалата,
когато в село бях дете,
за властващите, за Съдбата,
и за какво ли още не. ...
Говорехме си в махалата,
когато в село бях дете,
за властващите, за Съдбата,
и за какво ли още не. ...
253
Каква е тази градска напаст.
Днес всички тичат към града...
Надяват се, че там ще лапат,
и ще живеят на ръба!
За селото не щат да чуят. ...
Днес всички тичат към града...
Надяват се, че там ще лапат,
и ще живеят на ръба!
За селото не щат да чуят. ...
261
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
