libertasanima
123 el resultado
От пепелищата ще се завърна.
Сто пъти ме изгори!
Аз пак ще те открия.
Ще опожаря очите ти
и ти ще ме проклинаш. ...
  503 
Закусих с на търпение трохите,
избърсах устните си от печал
и стекоха ми се от мляко дните
на лепкавия ми нещастен шал.
И роклята ми с пламенна украса ...
  337 
Да си разменим страдание - Живот.
Аз ще ти дам от моето, а ти върни ми го обратно.
Ти ще ми дадеш на цял народ
и ще ти го върна, през сълзи, стократно.
Да си разменим надеждите - Живот. ...
  462 
Ако можех да откъсна от сърцето си,
от ума си част от мойта плът.
И сложите ги чисти върху масата,
в ръцете ви, ако ги дадат,
ще можете ли с микроскопите ...
  444 
От край до край
Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото. ...
  452 
Тя слезе от автобуса, а сред сгушената хижа се зеленееха високи върхове. Утрото бе топло, но все още бе ранна пролет и хладен вятър докосваше тялото ù. Плетеният ù пуловер обгръщаше стройната ù снага и нежно обхващаше врата ù. В ръцете си тя силно стискаше едно кълбо червена коприна, което беше с не ...
  509 
Дали да си отида...
Косите ми са от часовници,
асфалтът пари под краката ми,
в свят, обречен на бездомници,
липсата на кукувица е трагична. ...
  382 
Пустинята слуша с безброй песъчинки,
заровили поглед във времето.
Пустинята слуша и топли с надеждата
на далечното минало семето.
Пустинята слуша с изострени върхове ...
  353 
Една надежда -
че животът продължава.
Не виждаш ли, Тъга,
Светът мълчи?
И всичкото е чиста гаща плява, ...
  468 
Среща
В нощ, изпълнена с шепот
той парадоксално гръмко заяви:
- Не погледът днес ми трябва,
не замислените ти безброй черти. ...
  450 
Ароматът на небето си отиде
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.
Лимонената стълба до стената ...
  537 
Целуваш лунната вода, погълнала,
тялото на девствена жена.
И със сребърните устни питаш,
съживена ли е вече тя.
Водата носи своя знак ...
  479 
Безплътно
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо? ...
  429 
Тъга
Да бъдеш на топло с мъртва душа,
със сиви коси от коприва.
И жилите тънки да прерязват плътта
с усмивка и немощна сила. ...
  396 
Ясен
Събудена от сянката на ясен,
отворила очите си в листата,
снагата ми е в ствола тясен
и с клони търся небесата. ...
  415 
Ален е пътят му,
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си ...
  425 
На кой ли да кажа?
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...
  442 
Пустиня
Как да разбера на мъката словата, като прашинки в моята душа-пустиня? Как да диря любовта в следите от копита на ходещи камили? Питам се, как да разбера жената и душата си? Щом вятърът посипва с песъчинките следите на камилите, а изчезне ли пустинята и стъпките, изчезва и картината.
  462 
Аз
Събирам полускъпоценни камъни,
а единствената ми кукла в оранжево плаче.
Като дете лекувах дърветата.
Лятото често играех на зарче. ...
  473 
Не те познавам
Не те познавам...
Луната не грее за тебе
и моите коси не са те докосвали.
Може би само за миг... ...
  468 
Буреносен облак разпалва
нечовешки стремежи за власт,
не самарянин ръка ми подава,
а силното его на моя Аз.
Не намирам в Бога спасение, ...
  487 
Под камък не расте тревата,
но камъкът магия крие.
Една-едничка светлината
от сламчици гнездо ще свие.
И вятърът ще донесе ...
  350 
Протегна слънцето въздишка
върху дивите очи на стар човек
и сянка падна под окото, нишка
разплете своя силует.
  448 
От най-щастливите вселени,
прегърнати от звезден прах,
от хаоса и големите промени
трябваше да се родя и аз.
От черни дупки да се крия, ...
  408 
На кой ли да кажа?
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...
  409 
И пиша, и мисля, и чувствам далечно
хармония, мрак и простори.
Дървета, лехи губят се пак,
копая, летя и душата се рови.
Усеща, отрича и връща се пак ...
  594 
Днес в черно обляках аз свето тяло,
до гуша дойде ми от светли лъжи.
Не искам да бъда в най-чистото бяло,
да бъде звукът ми от бели тъги.
Венеца си свялям, трънлив е премного ...
  393 
Прочете в моите очи,
о, ти, създание от тъмнината,
че вечното с плам гори,
не в ириса ми, а в душата.
И пламъкът се отрази, ...
  458 
Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя пр ...
  455 
На цялата безкрайност, която ти нарече миг,
на незабравените думи, нарекъл ги блестяща суета,
на всичкото и нищото, стоящо помежду ни.
Не на теб, на себе си усмихвам се сега.
На непокътнатите давещи от бяс вълни, ...
  415 
"Перлата се образува, когато песъчинка или друга дребна частица случайно попадне в тялото на мидата и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива."
И тъй, както перлата се образува от болката, така и зл ...
  541 
Ето я... По тялото ù се стели воал от вода. Там, където пръстите ù докосват върховете на дърветата, се стичат заледени капки. Косата ù, пламнала от слънцето, обвива мокрото наметало и пара покрива лицето ù. Ето я... босите ù крака заледяват гората, животните мигом се крият в хралупите си. Ето я... о ...
  489 
Блестяща тишина,
в миг шумен смях,
очи - звезди
и сладост в грях.
Два силуета, ...
  525 
Не ми харесва тоя живот... И хората не ми харесват... Защо ли?... Защото са скучни и глупави... И аз не се харесвам... Защо ли?... Защото съм като тях... Не ми харесва... и няма даже на кой да кажа, че не ми харесва... НЕ МИ ХАРЕСВА... Писането е хубаво нещо... :) само че ако можех да го изкрещя, бе ...
  506 
Глупави схеми за щастие,
механизъм, наречен живот.
Съдбата показва пристрастие,
човекът е станал робот!
Думи, изгубили смисъл, ...
  385 
Намерих те и те изгубих в слама
и всички сламчици в душата скрих,
и търсих те, ала те няма,
и мислейки, извадих те в стих.
  647 
Самодивски танц на кръвта
над жарава от чисти зеници.
Пъстрата черга - нощта
и безкрайни, незнайни езици.
Гори от стрели и цветя, ...
  412 
И колко мъка има във нощта,
и колко радост има в свободата,
и колко пъти плаках за това,
че неразбрана е душата?!
И колко страх по пътя срещах, ...
  495 
В пурпурното небе прилетяха думите на Скръбта. И каза Скръбта на човека:
- Ти често ме дириш при себе си, но знаеш ли колко съм уморена?
И човекът отвърна в себе си:
- Мой е пътят към тебе и сам те създадох аз за сълзите си. Сам те изтръгнах от болката и уморена си, знам, от ръцете ми.
И попита отно ...
  491 
Ние не сме сами.
Нямаме половинки, на които да облегнем натежелите си от проблеми глави, няма на кого да се оплачем, но въпреки това не сме сами.
Ние не споделяме храната си с други, не делим мечтите си, леглото си, надеждите си, проблемите си и пак не сме сами.
Ние не сме от тези, които бързат да п ...
  629 
Propuestas
: ??:??