13 mar 2013, 7:54  

Ароматът на небето 

  Poesía
539 0 5

Ароматът на небето си отиде
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.

Лимонената стълба до стената
дълбае дупки с дървен крясък.
И арфата, напук в житата,
зарови струните си в мокър пясък.

Ароматът на небето си отиде,
звукът за помощ скърцна с тон забравен
и копринените стъпки на морето
изхвърлиха един почти удавен.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??