maikata
200 el resultado
Господ си съблича ризата
духом нищите да облече.
Колко ризи, Господи ти трябват,
нямаш вече и една.
Как облича се душата голата, ...
  1496 
Тръгвам си-
От приятели някакви.
От обещания никакви.
От лицемерие всякакво-
Вземам си само торбичката, ...
  471 
Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...
  485 
Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва, ...
  756 
А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха - ...
  550 
Отдавна
не съм те срещала, приятелю,
не си ме виждал, не си ме мислил.
Разделиха се пътеките в късното ни лято
и ранен сняг косите ни покри ги. ...
  455 
Как лесно се лекуват рани,
когато на удара отвърнеш с добрина.
Когато себе си надмогнеш,
как просто всичко е това.
И чист е хоризонтът ...
  630 
Идва на пръсти, когато часовете заспиват.
Докосва прозореца,
съвсем леко, като магьосник.
Стъклото е аморфно,
сънят преминава, ...
  644 
Небесният жътвар
разсипа златно зърно.
Октомври ме зави
с бляскави звезди.
Къде отиде, лято? ...
  457 
Размиха се реките през късното ми лято.
Пътеките се разделиха и няма
пред чия врата да спра
и пред кого за радостта да кажа,
скръбта си пред кого да споделя. ...
  1224 
Преглътнати.
Забравени.
Неказани.
Запомнени-
тлеят... ...
  514 
От гърба на планината изскочи.
Над прашните тополи
ръцете си протегна
и ги среса.
И ги прегърна. ...
  578 
Когато стане тихо,
ще чуеш
на мравката вървежа.
Как Слънчовата майка
детето си приспива. ...
  1584 
Със сламка пиеш душата ми.
Дни безлюбовни.
Дяволско време.
Режа косата си.
Стълба плета. ...
  482 
Ще пием вино някога.
Когато всичко преболи.
Ще бъдеш ти щастлив,
а аз отнесена, може би.
Пред нас ще има шапка със мечти, ...
  580 
Не се наплака.
Понякога очите си избърсва
с небесно синя кърпа.
Понякога раздърпва облаците бели
и мята сивите къдели ...
  492 
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно-
усмивка от любими хора, ...
  627 
Че плаче любовта.
Стои на прага боса -
полека я съблече,
събу вълшебните обувки.
Сега е Пепеляшка, ...
  593 
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно -
усмивка от любими хора, ...
  595 
Между две вселени -
дъх разстояние.
Време -
пространство между
мигла и сълза. ...
  547 
Аз все така ще чакам
тайнството безкрайно.
И смисъла на любовта -
тайфун през ведър ден.
А ти, върви. ...
  467 
Изпрани мечтите съхнат,
чакат дъщеря ми да ги прибере
от тънкото въже на несигурното днес.
Вечерта мирише на лавандула.
Дъщеря ми сваля мечтите. ...
  574 
Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми. ...
  449 
Жадувам пътища.
И бистра чаша.
И смях.
  589 
Лозата за какво е?
За сянка, за сладост,
за вълшебства.
На свечеряване
в уханна есен, ...
  761 
Между доброто и злото,
на границата между "да" и "не",
когато златните прашинки на надеждата
поръсват горчивото ни вчера,
ленивото ни "днес", ...
  581 
Когато си тръгнеш
и белият път те прегърне
аз - сянката твоя
оставам
в скритото вчера. ...
  546 
Чаша чай по ракиено време,
на рамото на баира е седнало слънцето -
дълъг е пътят до вкъщи.
Заключваш се с девет ключалки,
а ти трябва само една - ...
  500 
Има време -
за нови приятели
и стари любови,
за дъх от разпукваща пъпка,
за горчивото вино на спомена. ...
  699 
Тихо.
Тихо.
На пръсти.
Вечерно,
приказно-нежно, ...
  781 
Не се завръщам в бащината къща,
нозете ми от нея се отвръщат
и бягат в другите посоки.
И не сънувам бащината къща.
Тревяса дворът ...
  664 
В клоните ще свети слънчева сълза,
ще се докосват светли силуети.
На прага на нощта,
зелената трева ще шепне
под нечии нозе... ...
  818 
Когато неканени идат изминали дни
и прага прекрачват, и в ъгъла сядат,
и гладно поглеждат -
да вземат последна надежда
от безлюбовния ми ден... ...
  694 
Макар и оголени от непрестанния кръговрат на сезоните,
дърветата все пак танцуват... Кристи Апостолова
Дърветата... като хората -
ония лудите,
дом неспастрили, ...
  623 
Все сянката си гоня,
след влака тичам,
на друга спирка слизам,
приспивам се с мечти,
мечтите си събуждам, ...
  522 
Сияеш, моя любов, сияеш -
под сълзите светиш,
сияеш, моя любов, сияеш -
никой не чу плача ти,
сълзите бисерно светят, ...
  625 
Човешката любов - босо врабче
в декемврийския сняг.
Милосърдието - хлебни трошици
по Коледа.
Заваля.
  634 
Да пием за тези дълги дни,
в които времето ни промени.
И не съвсем.
За радостта, която ни дари.
И не съвсем. ...
  526 
И си отиде есента,
сбогува се - преди малко
и вейна вятърът разплакан
последните листа,
и шала си червен прибра. ...
  559 
Ще ме познаеш.
Ще ме намериш.
Аз съм тази
в огледалото...
Аз съм тази ...
  419 
Propuestas
: ??:??