18 feb 2020, 23:04

Денят 

  Poesía » Filosófica
779 0 0
Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва,
защото не знае пътя,
както и причина,
заради която да дойде.
И така, докато очите на небето почервенеят,
а слънцето си мисли,
че небето плаче за него,
защото е влюбено. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??