MOJSEI
397 el resultado
Палачът хвана непокорната светица,
че тя над грубостите му се бе надсмяла,
решил да види във очите й сълзица,
мачкайки в душата й невинност бяла.
На помощника си заповяда:”Ти води! ...
  735  12 
- В постигнато любовно тъждество,
познах с теб дъха на тишината -
озареното за двама естество:
интимното ядро на красотата!
- Преминах, Мо, през адовите мъки ...
  775 
Инстинктът е жесток-
жената го усеща
и търси своя Бог
по нишката гореща.
  685  16 
Щом признаваш,
че сме близки,
с искрен,
но замиращ в преструвка глас,
нека да отхвърлим ...
  795  10 
С мен
си
толкоз откровен,
но непохватен,
когато за душата ми ...
  702 
Душата ти
трепти
за мен
в сравнения
непривични, ...
  719 
Мойсей съм аз и тук отново
чрез слово, не замръзнало, готово,
а с проникновение знайно,
на озарение безкрайно,
сред поети плахи, онемели ...
  683  13 
Стоя в размисъл пред твойта клада,
а там просъскват най-различни блудства -
садомазохизмът е наслада,
която демонстрира нови чувства.
Съзирам нещо странно – монахини ...
  614  10 
Ина:
-“Дали си виждал ада? Сигурно.
Рисуваш го с любовни краски.
За рая пишеш завладяващо.
Безкраен си. Като очакване.” ...
  659 
Поглеждам ти в сърцето
и виждам, че е цяло,
но защо ли пък лицето
така е пребледняло?
Съзирам, че в душата ...
  643 
Чух на сън, че даровита поетеса
се показала по нашите места-
глух съм, ала тя ме пита: -Те къде са –
за поетите – за да ни спасят честта!
-А, поетите – във унес й говоря – ...
  829 
Разбирам те добре, Огняна -
до вчера мила и засмяна,
а днес самата ти си кучка зла
с усещането ново – за жена.
В ситуация не привидна, ...
  745 
Съзирам сред поетите сръдня,
а нейната действителна воня
в талази зли ще ме удави,
желаейки да ме забрави…
Но тя защо да ме тревожи, ...
  773 
На Найден
Прогони поете,
белите призраци
от вледенените си нощи,
защото звездите ги заредих с отрова, ...
  622 
На Donnerjack
Потокът
на състоятелната същност
твори
свободния човек, ...
  728 
Към Геновева
Запя ти Джижи,
тъжна песен.
Не! Най-тъжна,
пята досега, ...
  772 
Lycki & Mojsei
Мо:
-Либийската ни нужда
създава в нас разпад,
и тя не ни е чужда, ...
  629 
Сърцата ни бдяха, защото видяха,
дори сред роднини, онези пустини,
които растяха, а също твърдяха,
че наште години са райски градини.
По пътя нелесен запяхме си песен ...
  729 
Познавам чувството на Иво-
ранено, тъжно и хапливо,
а любовта, изпепелена:
без семейство – каменна сълза,
не може да е споделена ...
  708  12 
Четейки “Терзания”
на Ангел Рангелов
Връхлитат нови нужди
в безкрайния разпад,
но те не са ми чужди, ...
  656  10 
Когато някой стиховете ни отвори,
ще сети екзистенциалните простори,
поели пътя на взаимност – приветливи
сред нови общности от хора отчуждени
и в редовете топли и красиви ...
  706  13 
В борба с годините, с теб, опитвам
да сътвориме поетично общество
и казваш ми, че както Дон Кихот политвам,
показвайки на всичките хуманно естество.
Такъв е простичкият ни, но помъдрял привет- ...
  690  13 
Наскоро бе – преди година:
влязохме в съюза брачен:
а той е райската градина,
в нея няма покрив мрачен.
Проблеми идват многократно, ...
  785 
Чрез тези стихове разчитам
да градиме пътя ни взаимен
и ето, пак ще се опитам
да уредя живота си интимен…
Над тез въпроси размишлявам- ...
  641 
Годините оставят и следи
със случки много - най-различни,
а любовта ни, както и преди,
чертае пътища прилични.
Прехласнати са ни душите, ...
  679 
В любов гориме толкоз време
и всеки внася щедро своя дял,
а тя превъзмогва тежко бреме
да не накърнява облика ни цял.
Виж, над двамата блести дъгата ...
  698 
Реших на теб да ти помогна
чрез поведение разумно
и стана нещо много чудно -
болката успях да превъзмогна
в бой с тежък предрасъдък, ...
  590 
Помогнах ти да почнеш да го мразиш
и себе си да почнеш да визираш –
пред него няма повече да лазиш:
душата си ти няма да презираш…
В обич всеотдайна, безрезервна, ...
  851  19 
- На себе си ти стана враг,
така – в самота изцяло -
нима не съм ти мил и драг:
коварство ли те е предало?
- Попаднах в капан кръвнишки, ...
  805 
Хайде днес да се напием-
радост буйна да добием
и да бъдем пак другари,
че света с вас владеем,
а пък стиховете стари ...
  820  16 
На Росица Петрова
-Как да бъдем винаги щастливи-
със сърца засмени и игриви,
щом с погледа унил, вторачен
бродим в пустиня на разлъка ...
  806 
(Миниатюри)
На Пауло Куельо
1. Когато разбереш,
че си обичан,
останалото зависи от теб. ...
  852  21 
На Брайан Адамс
и на Сайм

Посвещавам!
Когато срещнеш истинска жена, ...
  1206  24 
Към Ласка!
Познавам аз жената тъжна,
жадуваща за нежна ласка,
но винаги виновна, длъжна
да крие туй под тежка маска… ...
  800  18 
Тя ми каза, че е уморена –
и чрез стих ми го повтори:
чувствала се състарена,
но през болката си проговори.
Край брега си тя ме кани, ...
  669 
Щом ударите на веслата
докоснат с нежност и сърцата,
когато погледите станат нужни,
а думите – съвсем ненужни,
щом тласъкът на търсения бряг ...
  705  17 
- Двама пропукваме бавно леда –
всичко е сякаш толкоз познато,
щом аз със плуга оставям следа,
а ти бликваш в чувство благато.
- Утрото, Мо, събужда се сънно ...
  724  20 
В любов по теб
се поболях,
посърнах,
онемях унил –
дори в съня ти ...
  935  17 
(В три части)
І.
Жената смело маската си смъкна
Лъки:
-Каква е тази в нас умора- ...
  618  11 
Някой трябва да го каже,
но трябва да има
и кой да го чуе,
а като го чуе
и да го разбере ...
  810  20 
Propuestas
: ??:??