10 ene 2007, 19:23

Животът ти сега е цял 

  Poesía
604 0 8

 

 

Поглеждам ти в сърцето

и виждам, че е цяло,

но защо ли пък лицето

така е пребледняло?



Съзирам, че в душата

се мъдри, неизказан страх-

подавам ти ръката:

въпроса ти добре разбрах.



Животът ти сега е цял-

усмихва се небето,

че пътят към звездите - бял,

смеха ти върна - на детето.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, тук се разкрива пътя на озарението!
    Поздрав!
  • Цялост и озарение.
    Истинско дъхновение.
    Прекрасен стих за стих.
    (вече така казвам на коментара)

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Привет, Петя!
    Благодаря.
  • Когато всичко си раздал,
    виж нещо в сърцето скрито-
    скътаният у теб кристал
    вземи, носи го упорито,
    че той осмисля битието
    чрез миг на озарение
    и там е точно туй, което
    е наше вдъхновение.

    Поздрав, Лъки!
  • Нещо си говорим с един Меланхолик, Диди.
    Поздрав!
  • Поздрав и от мен, Валери!
  • Смехът кънти като кристал
    и свети в озарение лицето,
    а римите от листа бял
    възкръсват цели в битието,

    когато се отърсиш от страха
    на пластове събран в душата
    и сетиш полъха на любовта
    дори на пеперудата в крилата.

    Поздрав за текста,Валери!
  • Харесва ми! Поздрави,от мен "6"!!!
Propuestas
: ??:??