Прокопи
49 el resultado
Моето сърце безнадеждно е спряло,
тихо е в стаята, отново съм сам.
С бледо лице в ледено огледало
търся две думи, написани там.
Спомням си пак, но боли ме от спомени...! ...
  710 
Пурпурен е залезът, вълшебен!...
Разгневеното светило си отива.
Вятърът се скита, вече непотребен,
парусът ми в спомените се разбива.
Тихо звездната лавина пада, ...
  689  19 
В очите ти студени прочетох като в книга,
че вече няма смисъл любовта за нас,
че са безсилни и молбите ми, и казах: "Стига!"
"Добре" - отвърна с безразличен глас.
Навярно твърде късно книгата разтворих ...
  708  14 
Все още обичам момичето,
което с любов ме гостИ.
Но с болка разбирам уви, че то
отдавна не си вече ти.
  562 
Любовта е затвор споделен,
доброволна самотност за двама,
постоянно да бъдеш със мен
и тогава, когато ме няма.
Любовта е въздишка последна, ...
  762  22 
Живота като филм да изиграеш,
безкрайно кратък миг от вечността,
за тайния му смисъл да гадаеш,
докато се събудиш след смъртта!
  1386  13 
Тази тъга във очите я зная,
лъга ме тя не един път.
За всичко отминало вече нехая.
И без теб е красив и щедър светът.
Всичко днес е свършило, всичко е отминало. ...
  640 
Измръзнал съм от жегата на самотата.
От бурните си чувства вкаменен,
изгубил съм на смисъла следата,
на избора свободен вечно в плен.
В бунището на спомените любовта е. ...
  636  11 
Отново своя пурпур залезът разлива.
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни ...
  1078  18 
Propuestas
: ??:??