Моето сърце безнадеждно е спряло,
тихо е в стаята, отново съм сам.
С бледо лице в ледено огледало
търся две думи, написани там.
Спомням си пак, но боли ме от спомени...!
Всеки нов ден съм във тяхната власт.
Питам се: "Как чувства, вече прогонени,
връщат се в мен с нова сила и страст!?"
Със червило и нежна измама
ти написа две думи-мечти...
Но къде са? Тях вече ги няма!?
Огледалото тъжно мълчи. ...