Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
6 ago 2008, 8:29

С червило и нежна измама... 

  Poesía
711 0 8

Моето сърце безнадеждно е спряло,

тихо е в стаята, отново съм сам.

С бледо лице в ледено огледало

търся две думи, написани там.

 

Спомням си пак, но боли ме от спомени...!

Всеки нов ден съм във тяхната власт.

Питам се: "Как чувства, вече прогонени,

връщат се в мен с нова сила и страст!?"

 

Със червило и нежна измама

ти написа две думи-мечти...

Но къде са? Тях вече ги няма!?

Огледалото тъжно мълчи.

 

Слънцето вън, неусетно изгряло,

плахо наднича в непрогледна тъма.

Било е сън и това огледало,

а твоето "Обичам"- безпредметна лъжа.

 

Със червило и нежна измама

ти написа две думи-мечти...

Но къде са? Тях вече ги няма.

Ти сама, ти сама ги изтри...

 

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??