rajsun
541 el resultado
Само казах: обичам дъха на лимон.
И ти изцеди в чая си толкова много -
цялата да замиришеш.
Само казах: обичам да ми е светло.
И очите ти грейнаха. ...
  1032  22 
Сънувах - сляп съм бил,
а ти минаваш
и мене ми се иска да те видя.
Очи уж нямам,
а пък те - във мене. ...
  873  17 
(от студентските години, на пияна глава, в спор)))
Невероятно бъдеще!
Сблъсък на световете.
И Господ учи български
да ми чете стиховèте. ...
  832  14 
Тъмно е.
Утре ела.
Деня ще населя със стихове.
В един ще сложа болката.
В един радостта. ...
  963 
Сиво утро. Сив, сив
зимен ден на село.
Чувате ли? "Сип-сип..."
Тихичко, несмело.
Сняг се чака. Да, да, ...
  745 
Триста грама не са много,
но не са и малко хич,
за бозайник, клас двуного,
подраздела - готин пич!
Маам гащите по пътя, ...
  1052  25 
Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.
Изстудява кръвта ми, тиха. ...
  1324  21 
Тежко съмва.
От изток зрее, зарее.
Колко болка те чака, ден!
Един ще работи,
един ще краде, ...
  1168  10 
Небето – прокъсана дреха.
Земята – обувка вехта.
Студено. До болка.
Женоо, жено!
Обичам те като копче на дрехата. ...
  940  10 
Какво да мислиш, всичко е измислено!
Лъжата в истината я втъкават.
От сутринта, забързано и хрисимо,
като росна китка ти я дават.
Подстригана грижливо, ароматна. ...
  892  16 
Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба, ...
  1097  23 
На пазара е книги – товар до товар!
Тука тънките, там – по-дебели.
На "Славейков" ние така, бадевá*,
половината свят сме прочели.
Най-накрая, като някой дебил, ...
  856  16 
Да ти прошепна ли, приятелю?
Радостта ни като водно конче
каца на допрените ръце.
Не си отивай,
да не я прогоним! ...
  955  13 
Здравей и сбогом, миг красив.
Живот. И стихове на скришно.
Повтаряй само: нищо си
и изтърпи да бъдеш нищо.
Да бъда нищо... Ала в миг ...
  965  15 
Не ми го каза лош човек,
а Слънцето ми го разказа.
Как някъде - не знам къде! -
седиш не знам с кого на маса.
Подробности описа даже. ...
  821  11 
Момичета шарени, дрешките къси.
Саминки, по двенки, на групи.
Младостта си продаваха те, младостта си.
И нямаше кой да я купи.
Прелитаме, газ! Смехо-тъжни, защото – ...
  749 
Аз цял живот се колебах
между Иисуса и Пилата.
И най-накрая си избрах
какъв да бъда: демократор!
И, все пак, малко ме е яд. ...
  948  14 
Като на свиждане дошли.
Измежду кръстове и плочи
сноват невидими души –
говорят с видимите още.
Душа и тлен – в нетраен ден. ...
  1166  19 
Сребърна играчка за сина ми.
Някой утрото ми подари.
Той е там, където е сънят ми.
Той е там, където не боли.
Бял свят - като съмне, като звънне! - ...
  987  16 
Един огромен облак
приклопи зачервеното око на слънцето.
Вечéрникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име.
На всяко ще измисли хубав сън. ...
  734 
Аз не ща да съм пръв.
Имена и борба,
дето аз не разбирам.
Аз не ща да съм връх,
а долина, ...
  662 
Знам, ще ми кажеш:
- Хубави стихове.
Какво ще ти кажа ли?
- Знам.
А после ще кажеш: ...
  914  16 
Отворú се, небе,
аз ще плача.
Вселени, дайте път на плача ми.
Приготви се, земя!
О, хляб на плача, ...
  670 
Питаш ме, как те обичам.
Как те обичам ли, скъпа?
Както водата, която се стича
по тялото, като се къпеш.
Питаш ме, как те ревнувам. ...
  817  16 
Да ме усмихнете ли? Не-е.
Светът за мен е като дим.
Че нейде между нас се смее
убиецът на моя син.
Че дружелюбно ми намига ...
  905  19 
Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.
Гледай, думи наредени, ...
  881  17 
В октомврийската сутрин
ходих нейде из парка.
Гледам - няма ги мутрите.
И дечица се мяркат.
- Бре - си викам, - човеко, ...
  745  13 
Аз не живея, разтягам
татко си до сина си.
И по дните накацали хора.
Пук - сърчицето! - и фър-р...
  775  19 
Ето, започва денят,
в който ще бъда сам.
Небето - огромна чаша! -
ще пия сам.
Обичам. ...
  963  22 
(или как се загубихме в едно непознато градче)
Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш. ...
  807  10 
В тоя град на хубави момичета,
весели момчета и цветя,
в тоя град съм толкова самичък,
приятелю.
Тишината се преструва песен. ...
  612  17 
Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.
Дойде, грабне ме шейна, ...
  726  11 
Душата като рак-отшелник,
на път за своя Орион,
от събота до понеделник
ще погостува в твоя дом.
А някой ден, когато стигне ...
  771  13 
Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен. ...
  660  18 
Аз лятото го зная наизуст.
Когато искам - си го рецитирам.
Доброто аз го помня наизуст.
Не помня лошото.
А и не го разбирам.
  1189  26 
На тръгване си мисля за очите ти,
когато се налеят светлина.
Че те са като кошници цветя!
Че те са като пъстри книги-приказки!
И в тръпка после ще му ги разкажеш. ...
  923  22 
Родино, вън се съмва ден,
но лошо те сънувах.
Не аз от теб, а ти от мен
на кораба отплува.
Родино, като пресен гроб ...
  857  20 
Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.
През зимата тя се преструва на сняг. ...
  856  20 
(Писано е извън България, когато връзката ми с приятелите бяха сайтовете, интернет)))
Отговаряйте на писмата ми бързо,
че на такова мирише:
българският ще вземе да свърши -
целия ще го изпиша! ...
  861  19 
Аз не пиша стихове.
Аз СИ пиша стихове.
Аз, приятел, съм от тия,
дето и купешко пият,
но за вкъщи, по мерак, ...
  5334  27 
Propuestas
: ??:??