На тръгване си мисля за очите ти,
когато се налеят светлина.
Че те са като кошници цветя!
Че те са като пъстри книги-приказки!
И в тръпка после ще му ги разкажеш.
На тръгване си мисля - ти си глас мой!
Ехото си на една въздишка.
Откъртено парченце тишина.
И как не мога да съм оня странник,
комуто в стонове ще се изпееш!
На тръгване си мисля за това,
как тебе търсят всичките посоки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse