RIOT
62 el resultado
Убий всяка част от мен,
която вечер губех по алеите
в Парка на Нашите дни.
Ново безумие с новия ден -
нови пророци и нов Прометей ...
  539 
  1764 
Сбърках за теб. Просто сбърках деня,
планетата и всичко останало.
Искам да напусна за дълго града,
в който всичко е изостанало.
Пей ми, Джулиан, изпей ми душата. ...
  671 
В студената стая съм сама
и с мухите говоря си тихо.
От страх да не се разруша,
на никого не се усмихвам.
Станах безсрамна развратница, ...
  596 
Не искам неонови сутрини,
и снощни накъсани кадри
в студеното празно легло.
Не искам горчиво кафе за закуска,
самотни разходки във парка ...
  601 
  1982 
  2029  14 
В главата ми пак се надигат старите бури..
Не идваш на помощ, както и другите,
залепили фалшиви до болка усмивки.
Пак ли от мен ще останат неясни контури?
И ти ли със злоба ще стискаш ...
  686 
Накъде да вървим?
След смъртта се загубиха всички пътеки,
и покриха се всички твои следи.
Дали ще сме ние отделно навеки?
Ако раят е мит... да, уви! ...
  837 
Като дете заспиваш
всяка вечер във ръцете ми.
С цялата си обич те завивам,
да ти е меко на сърцето.
И ако беше топло вън, ...
  741 
Надълбоко преравям си мислите.
Затварям вратите на минали дни.
Преподреждам годините,
прибирам на скришно предни надежди.
Откривам си ново пространство. ...
  686 
Сядай. Наливай си вино.
Бъди ми на гости - в сърцето.
В душата ми спри да починеш,
със кръвта ми измий си ръцете.
Нахрани се обилно със спомени. ...
  633 
Описват ме. Във книги и във преписки.
Наслагват ме на пластове в картините.
Като природно бедствие ме провокират,
затварят ме на тъмно във витрините,
продават ме като артикул с намаление, ...
  649 
Препрочитам мислите ти.
Преписвам буква по буква
твоето име.
А отвън покрай нашата къща
тичат, забравени, дните ни. ...
  657 
Започва вече често да вали,
въртят се облаци като кълба
на баба ми от преждата.
Часовникът по-често ми шепти,
че вече идва есен. ...
  557 
Нямам мисли напоследък.
И музата ми спи под сенките
на нощните кошмари.
В главата на камари
въртят се бели, празни дни. ...
  613 
Чадърът ми е двуместен,
а аз стоя съвсем сама.
Момчето на другата пейка,
му казах, да го подслоня,
но ми отказа. ...
  687 
Ноември идва с чувството
за недоспани нощи.
Събуди ме,
за да прогледна с още
непрогледнали очи, ...
  920 
Паячето над нощното шкафче,
плете ново перде за стария ни прозорец.
Полунощни мисли ни завиват
бавно. И само нагоре
отлитат всички безсъния. ...
  780 
Пуснах юздите на времето,
защото ние сме само зрънца.
В градините на белите дървета,
ще си отсанем винаги деца.
Мълча , защото съм щастлива, ...
  684 
Ще сложиш ли думи в устата ми?
Аз нямам и мъничко глас,
а ти - ти си от близкото минало.
Помниш ли? Вярно - и аз.
Дай ми ръцете си - пак. ...
  716 
Преди
Преди да паднат небесата отгоре ми,
и преди да се изгоря в звездите,
преди да се скова от студ,
и да ми се разранят от тръни петите, ...
  700 
Propuestas
: ??:??