RIOT
62 el resultado
Когато някой си отиде от ръцете ти,
остава чувството, че той е още там,
като ампутираните пръсти, които
можеш да помръднеш и обгърнеш
всяка част от малките моменти заедно, ...
  875 
00:00 - Бяла котка на прозореца ти,
не чува как мълчат устите ни,
а мислите ни шумно разговарят.
1:00 - Виждам, че си гладен. Оставям
зъбите ти да отхапят ...
  833 
Свих се като малка черна дупка.
През невидими пролуки
наблюдавам света около мен,
умирам и се раждам всеки ден -
еволюция на празнотата. ...
  888 
Поглъщам ли ви с празнотата си?
И щом усетите дъха ми - бягайте.
Кръв тече, когато ви докосвам,
когато ви целувам, хапя.
Самотата ми издира ви ръцете ...
  807 
В понеделник
настъпвам слънчевите зайчета
по тротоарите на твоя град,
а сред дърветата във парка
се целуват водни кончета ...
  958 
След две години на забрава
в чуждите прегръдки,
почука на вратата на сърцето ми,
и в най-тъмния час на нощта
влезе, за да потърсиш ...
  803 
НЕДЕЛЯ, 18 ОКТОМВРИ, 2009 г.,17:05, Букурещ, Очидентули 18, стая 37
- Днес се разходихме в дъжда.
- Колко платонично.
- Беше прекрасно. Херастрау е невероятен през есента.
- О, Жулиета, къде е твоят Ромео сега ? ...
  851 
ПЕТЪК, 16 ОКТОМВРИ, 2009 г., 00:35 ,Букурещ, Очидентули 18,стая 41
- Значи отново не се появи?
- А беше обещал...
- Защо му вярваш? Би трябвало да си научила някой основни уроци досега. Знаеш ли, наивността ти не спира да ме изумява.
- А ти какво очакваш? ...
  888 
Той е. Навсякъде, където
ме докосна при изгрев слънце,
останаха рани,
после той ги посипа със сол
и ми хареса как безсрамно ...
  800 
Стоя и стоя ли,
а земята се тресе под мен
със цел да ме събори,
за да престана да чакам,
теб - да проговориш на чужди ...
  711 
Под разреза
на твоята лява ръка
видях своето име.
Кръвта ли ти каза,
че скоро няма да ме имаш? ...
  781 
... разпукват се сърцата ни,
разтапят се ледовете ни,
(грижливо консервирани цяла зима)
разцъфват ръцете ни като дървета,
вземи прашеца от устата ми ...
  757 
  1750 
С малки чадърчета се будиш
в сутрини с червени слънца,
с малки краченца потропваш
по каменните стени
на твоя огромен гръбнак, ...
  897 
Помниш ли миналото лято?
Онова, крайбрежно изгорялото
на весели лунички.
Тогава заровихме ръцете си
във пясъка. На топло. ...
  946 
Ако си тръгна утре
и взема всяка топлинка
от празните ти длани,
косите си ако сбера,
дъха от нашите целувки ...
  796 
На прозореца ми - есен.
Октомври се разлива
във душата ми.
* * *
Лятото си тръгна тихомълком. ...
  857 
Шапка, пълна с обещания.
Докато цигарата догаря
я хвърляш на вятъра.
  1560 
Промъква се през пръстите,
през порите влиза като въздух,
циркулира в главата ми,
раздира всеки нерв,
с неистови крясъци ...
  971 
Нека хвърлят камъни по нас,
с омраза нека ни заливат до безбожие
и нека всичко бяло омърсят от гняв,
нека смъкнат кожите ни и очите
нека избодат, за да не виждаме. ...
  841 
Нощем. Когато спи градът
и всичко е лунна соната,
ме взимаш в ръката си
(като кристално топче)
и ме галиш с поглед, ...
  1201 
Там, където лежах мъртва,
а ръцете ти трепереха в кръвта
на изтръгната обич,
светът се пропукваше под теб
и те изяждаше бавно, бавно, бавно, ...
  908 
Казваш се Невъзможност.
Ела в моята стая. На топло
изсъхват сърцата ни.
(от снимки изрязани)
Лицата ти са много. ...
  973 
Големите жълти очи на града
премигват в просъница.
"Лека нощ!" и загасям деня си.
Някъде скърцат и сънища,
и ръце се намират във тъмното, ...
  1624 
  2186 
  2418 
Любовта е опряла студения си
метален пистолет в сърцето ми.
Не ме заплашва, а се налага.
Като черен тиранин ме натиска
към стените на тялото ти, ...
  1379 
Не плача. Просто снегът се топи
в очите ми на водопади.
След двадесет години на валежи,
не можеш да ме изненадаш.
Върви. Ще оцелея и през тази зима. ...
  1705  18 
С ръцете си-шипове
прегърна душата ми
и в неделя вечер я отнесе.
Очите ни се издълбаха
да се гледаме. ...
  878 
С черни пръсти ме докосваш.
Кожата ми смъкваш със очи.
Пред тебе пътят се кръстосва
и даже сладостта горчи.
По черни сънища ме влачиш. ...
  953 
  1694 
  1390 
  1844  11 
  1550 
  1700  19 
  1568 
  904 
Гладът ми за теб се засилва
след всяка безкрайна минута.
На сърцето си зъбите точа,
на очите - червеното паля.
А ти, Албърт, не знаеш ...
  769 
  979 
В пет сутринта бръкнах дълбоко
в бездънната яма на мойта душа
и всичко изгребах със болна жестокост -
имам вълчия глад да руша.
В пет сутринта издрасках последни ...
  884 
Propuestas
: ??:??