rumbic
329 el resultado
Селото на баба Вяра бе затрупано със сняг още от ноември. До там се стигаше единствено по черен път и зимата често се оказваше неудобна а селото, изолирано от света. Старата жена живееше съвсем накрая, а от нейната къща се виждаше боровата гора, толкова красива, потънала в снежната белота.
Баба Вяра ...
Баба Вяра ...
1472
3
18
Повя вечерният ветрец,
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...
1037
8
23
На моите любими и непрежалими баба и дядо...
Едно парченце от сърцето си изгубих!
Дали е в блясъка на моите сълзи,
дали в уханието на чимшира се потули
или пък в детството остана да мълчи! ...
Едно парченце от сърцето си изгубих!
Дали е в блясъка на моите сълзи,
дали в уханието на чимшира се потули
или пък в детството остана да мълчи! ...
654
9
18
Ще се усмихвам ли отново след години,
когато ме споходи старостта,
или животът просто ще отмине,
превърнал ме в мърмореща и зла!
Дали ще бъда все така щастлива, ...
когато ме споходи старостта,
или животът просто ще отмине,
превърнал ме в мърмореща и зла!
Дали ще бъда все така щастлива, ...
1041
11
30
Обичам те такъв, какъвто си,
без дълги и прозрачни многословия,
когато всеки ден към мен вървиш
и любовта ни не зазиждаш във условия!
Обичам те такъв, какъвто си, ...
без дълги и прозрачни многословия,
когато всеки ден към мен вървиш
и любовта ни не зазиждаш във условия!
Обичам те такъв, какъвто си, ...
1426
13
22
Ако утре денят е последен
и изискаш, Ти, мойта душа,
ако пътят свърши пред мене
и се върна отново в пръстта...
днес Те моля, Боже, прости ми, ...
и изискаш, Ти, мойта душа,
ако пътят свърши пред мене
и се върна отново в пръстта...
днес Те моля, Боже, прости ми, ...
842
6
23
Обличаше най-новата си дреха,
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли, ...
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли, ...
576
14
20
Малка къща, невзрачна почти,
до чешмата на стария път,
с поолющени, бели стени –
до оградата, рози цъфтят!
Този дом бе изпълнен с любов – ...
до чешмата на стария път,
с поолющени, бели стени –
до оградата, рози цъфтят!
Този дом бе изпълнен с любов – ...
1369
11
22
Написах ти писмо! Не го изпратих!
Разказвах там за толкова неща!
Не знам защо, навярно се уплаших,
като че ли настъпва краят на света!
Припомних си красивото ни детство ...
Разказвах там за толкова неща!
Не знам защо, навярно се уплаших,
като че ли настъпва краят на света!
Припомних си красивото ни детство ...
703
12
21
Искам тихо в нощта да се скрия,
да забравя за всичкото зло,
гордостта в мен да надвия
и да помня, че "днес" е било!
Ще събирам сълзите си в спомен, ...
да забравя за всичкото зло,
гордостта в мен да надвия
и да помня, че "днес" е било!
Ще събирам сълзите си в спомен, ...
531
9
18
Намирам смисъл в малките неща
когато рано сутрин се събуждам,
любим човек, усмивка, топлина
и в този свят от нежност се изгубвам!
Откривам в тишината доброта ...
когато рано сутрин се събуждам,
любим човек, усмивка, топлина
и в този свят от нежност се изгубвам!
Откривам в тишината доброта ...
806
9
22
Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни ...
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни ...
496
4
16
Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая...
откъдето се раждат мечти ...
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая...
откъдето се раждат мечти ...
1294
6
19
От години, все там си стоеше,
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима! ...
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима! ...
2305
16
28
Със теб се запознахме на кафе
в една спокойна, майска вечер,
ти бе под своето небе,
а аз бях в своя свят далечен!
Привлече ме доброто ти сърце, ...
в една спокойна, майска вечер,
ти бе под своето небе,
а аз бях в своя свят далечен!
Привлече ме доброто ти сърце, ...
676
3
20
Беше тиха и топла нощта
а в чимшира запяха щурчета,
под голямата, стара асма
още тичаха боси крачета!
Сякаш вятъра песен запя ...
а в чимшира запяха щурчета,
под голямата, стара асма
още тичаха боси крачета!
Сякаш вятъра песен запя ...
723
8
20
Отдавна бе подслон на ветровете,
а птиците си свиваха гнезда.
Камбаната от слънцето блестеше,
потънала в незряща тишина!
Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше! ...
а птиците си свиваха гнезда.
Камбаната от слънцето блестеше,
потънала в незряща тишина!
Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше! ...
614
5
25
Една любов не се описва с думи,
не се побира в сложни правила!
Понякога е огън помежду ни,
понякога е мъничка сълза!
Мълчи, дори когато я раняват, ...
не се побира в сложни правила!
Понякога е огън помежду ни,
понякога е мъничка сълза!
Мълчи, дори когато я раняват, ...
1008
16
24
Понякога я виждаха сама
на пейката пред малката и къща,
старица със изстрадала душа
и спомен, който често я обгръща!
В очите и живееше тъга, ...
на пейката пред малката и къща,
старица със изстрадала душа
и спомен, който често я обгръща!
В очите и живееше тъга, ...
1698
9
23
''Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!''
/ Еклисиаст 11:1 /
/ Еклисиаст 11:1 /
1609
13
30
708
9
24
653
8
17
713
11
30
896
7
23
609
10
20
Не мога детството да върна,
но спомените не продавам и за злато!
Поискам ли, веднага ще надзърна
в едно горещо и красиво лято!
С филия хляб и слънцето в очите, ...
но спомените не продавам и за злато!
Поискам ли, веднага ще надзърна
в едно горещо и красиво лято!
С филия хляб и слънцето в очите, ...
755
7
22
774
9
14
Има път по който ще тръгна,
много дълго сама ще вървя,
но когато неволно замръкна,
аз при теб за отмора ще спра!
Има дни в които ще плача, ...
много дълго сама ще вървя,
но когато неволно замръкна,
аз при теб за отмора ще спра!
Има дни в които ще плача, ...
806
9
22
716
9
22
Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака, ...
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака, ...
643
4
17
636
6
25
На малката, невзрачна гара,
едно момиче, с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама!
Големият часовник на стената ...
едно момиче, с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама!
Големият часовник на стената ...
794
6
28
От края на земята ме повикай,
ще дойда още с първите лъчи,
или за мене вятъра разпитай,
при теб ще бъда рано - призори!
Сама съм и така ми се говори, ...
ще дойда още с първите лъчи,
или за мене вятъра разпитай,
при теб ще бъда рано - призори!
Сама съм и така ми се говори, ...
581
11
24
Някой ден ще си тръгна от тук,
ще поема по пътя безкраен,
без багаж, без посока, без звук,
само с вятъра тих и случаен!
Ако мога да имам криле, ...
ще поема по пътя безкраен,
без багаж, без посока, без звук,
само с вятъра тих и случаен!
Ако мога да имам криле, ...
704
14
30
730
7
16
Дочу се тътен - заваля,
небето сякаш се разтвори!
Светкавица раздра нощта,
простена вятър през начупените клони!
След изгрева настана тишина, ...
небето сякаш се разтвори!
Светкавица раздра нощта,
простена вятър през начупените клони!
След изгрева настана тишина, ...
580
6
19
532
11
19
Ако думите казваха много
а делата бездушно мълчат,
любовта се превръща в тревога
а душата, скована от страх!
Да! Оставаш понякога сам, ...
а делата бездушно мълчат,
любовта се превръща в тревога
а душата, скована от страх!
Да! Оставаш понякога сам, ...
488
11
16
514
7
13
429
4
13
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
