rumbic
330 el resultado
Добри́ и праведни човече,
ти, който знаеш всичко, сочиш с пръст,
на жадния дали вода занесе,
за ден пое ли нечий тежък кръст!
Отво́ри ли врата за сиромаха!? ...
  578  11  19 
Селото на баба Вяра бе затрупано със сняг още от ноември. До там се стигаше единствено по черен път и зимата често се оказваше неудобна а селото, изолирано от света. Старата жена живееше съвсем накрая, а от нейната къща се виждаше боровата гора, толкова красива, потънала в снежната белота.
Баба Вяра ...
  1622  18 
Повя вечерният ветрец,
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...
  1105  23 
На моите любими и непрежалими баба и дядо...
Едно парченце от сърцето си изгубих!
Дали е в блясъка на моите сълзи,
дали в уханието на чимшира се потули
или пък в детството остана да мълчи! ...
  737  10  18 
Ще се усмихвам ли отново след години,
когато ме споходи старостта,
или животът просто ще отмине,
превърнал ме в мърмореща и зла!
Дали ще бъда все така щастлива, ...
  1116  12  30 
Обичам те такъв, какъвто си,
без дълги и прозрачни многословия,
когато всеки ден към мен вървиш
и любовта ни не зазиждаш във условия!
Обичам те такъв, какъвто си, ...
  1556  14  22 
Ако утре денят е последен
и изискаш, Ти, мойта душа,
ако пътят свърши пред мене
и се върна отново в пръстта...
днес Те моля, Боже, прости ми, ...
  891  23 
Обличаше най-новата си дреха,
избираше си път от цветове,
във залезите търсеше утеха
и носеше душата на дете!
Прощаваше се с мрачните си мисли, ...
  632  14  20 
Малка къща, невзрачна почти,
до чешмата на стария път,
с поолющени, бели стени –
до оградата, рози цъфтят!
Този дом бе изпълнен с любов – ...
  1463  12  22 
Написах ти писмо! Не го изпратих!
Разказвах там за толкова неща!
Не знам защо, навярно се уплаших,
като че ли настъпва краят на света!
Припомних си красивото ни детство ...
  754  13  21 
Искам тихо в нощта да се скрия,
да забравя за всичкото зло,
гордостта в мен да надвия
и да помня, че "днес" е било!
Ще събирам сълзите си в спомен, ...
  588  10  18 
Намирам смисъл в малките неща
когато рано сутрин се събуждам,
любим човек, усмивка, топлина
и в този свят от нежност се изгубвам!
Откривам в тишината доброта ...
  848  10  22 
Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни ...
  550  16 
Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая...
откъдето се раждат мечти ...
  1423  19 
От години, все там си стоеше,
на завоя, до старият мост —
но не светеше, просто стърчеше,
като някой, застанал на пост!
Наближаваше дългата зима! ...
  2435  17  28 
Със теб се запознахме на кафе
в една спокойна, майска вечер,
ти бе под своето небе,
а аз бях в своя свят далечен!
Привлече ме доброто ти сърце, ...
  744  20 
Беше тиха и топла нощта
а в чимшира запяха щурчета,
под голямата, стара асма
още тичаха боси крачета!
Сякаш вятъра песен запя ...
  787  20 
Отдавна бе подслон на ветровете,
а птиците си свиваха гнезда.
Камбаната от слънцето блестеше,
потънала в незряща тишина!
Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше! ...
  666  25 
Една любов не се описва с думи,
не се побира в сложни правила!
Понякога е огън помежду ни,
понякога е мъничка сълза!
Мълчи, дори когато я раняват, ...
  1089  17  24 
Понякога я виждаха сама
на пейката пред малката и къща,
старица със изстрадала душа
и спомен, който често я обгръща!
В очите и живееше тъга, ...
  1812  10  23 
''Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!''
/ Еклисиаст 11:1 /
  1688  14  30 
  759  10  24 
  708  17 
  774  12  30 
  958  23 
  663  11  20 
Не мога детството да върна,
но спомените не продавам и за злато!
Поискам ли, веднага ще надзърна
в едно горещо и красиво лято!
С филия хляб и слънцето в очите, ...
  806  22 
  827  10  14 
Има път по който ще тръгна,
много дълго сама ще вървя,
но когато неволно замръкна,
аз при теб за отмора ще спра!
Има дни в които ще плача, ...
  864  10  22 
  773  10  22 
Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака, ...
  699  17 
  702  25 
На малката, невзрачна гара,
едно момиче, с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама!
Големият часовник на стената ...
  856  28 
От края на земята ме повикай,
ще дойда още с първите лъчи,
или за мене вятъра разпитай,
при теб ще бъда рано - призори!
Сама съм и така ми се говори, ...
  640  12  24 
Някой ден ще си тръгна от тук,
ще поема по пътя безкраен,
без багаж, без посока, без звук,
само с вятъра тих и случаен!
Ако мога да имам криле, ...
  768  15  30 
  788  16 
Дочу се тътен - заваля,
небето сякаш се разтвори!
Светкавица раздра нощта,
простена вятър през начупените клони!
След изгрева настана тишина, ...
  647  19 
  596  12  19 
Ако думите казваха много
а делата бездушно мълчат,
любовта се превръща в тревога
а душата, скована от страх!
Да! Оставаш понякога сам, ...
  528  12  16 
  562  13 
Propuestas
: ??:??