Sarabi
97 el resultado
И при мене – есенен дъжд,
тих, капризен и някак ронлив,
по перваза пързалят се гълъби,
тропат с човки по свода мъглив.
Цветята разпъват чадъри, ...
  580 
Под синия чадър на есента
намират суша гълъбите млади,
дъждът е дребна, сребърна роса,
бродираща небесни листопади.
Приличам ли на есенно дърво? ...
  1010 
Ноември срамежливо разсъблече
едно небе, подобно на глухарче.
Градът в краката му мълчи
като унило, белобрадо старче.
Дърветата се смеят срамежливо, ...
  533  13 
Зад рамото ми – всичко в бяло,
поле, перваз, криле на птици,
душата ми - и тя е уморена,
не мога да я храня все с трошици...
Денят си тръгва бавно като спомен, ...
  1200 
Като крило от прилеп в гардероба
притихнало, палтото ти мълчи,
кротува, сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера, ...
  560  13 
Последвай мраморните плочки
(площадът ни е стар, нали?),
преброй до пет, едната е нащърбена,
ужасно е, когато завали...
Там, в дъното е масата, ...
  502 
Тя много дълго вече е сама,
а месецът е равен на година.
Часът е седем, ставайте, деца,
че слънцето наднича зад комина...
Във чаша мляко - две сълзи, ...
  648 
В такава мързелива, златна сряда
очите ми приличат на морета -
зелено синкави, прозрачни, млади,
като искри в опашка на комета.
От мене тръгват влакове за всякъде, ...
  534 
Едно момиче вече сто години
живееше със костенурките в гората,
шептеше приказки с вълшебни думи,
научи ги и как расте тревата...
От сливи – мънички дивачки, ...
  566 
Бях златна праскова на връх висок,
докосвах важно птиците в небето
сега съм просто само плод
нахапан здраво – до сърцето.
Дали във миг надолу ще политна, ...
  538 
Пороен дъжд, шосето е река,
заплуваха колите - кални лодки
със фарове очи, а не с гребла,
спокойни, мокри, стари, кротки...
Страхлива мъничка дъга, ...
  479 
Апартамент на втория етаж,
цветя первазите обвиват.
кафе, цигара, залък хляб
тефтер, във който думите заспиват.
С очите си - череши попрезрели, ...
  1128 
Колко бавно си тръгва нощта,
книга, спомен и хладна постеля,
сънища, вятър, сърдита Луна
и звездите, с които споделям...
Улична лампа намига с умора, ...
  585 
Като комин в небето ми горчиво
се пъчи тоя кестен позаспал,
зелените си рожбички грижливо
със остри зъби наковал.
Едно щурче цигулката извади. ...
  585 
Като актриса в някой сериал,
до вчера лоша - днес добра,
прекрасно знам какво ми струва
да ме събужда пълната Луна.
Тогава всички маски са свалени, ...
  663 
Денят протегна светлите си длани,
очите си сънливи да измие
във клоните на старото дърво,
прашасал гълъб от росата пие.
Най–вкусното еспресо на света ...
  613 
Изтля градът на слънчевата клада,
напука устни речното корито,
мечтая за лимонова прохлада
и май е време за едно мохито...
А на небето слънчевият диск ...
  727 
Луната, като копче от сребро,
небето юлско сръчно закопча
притихна всичко - даже хоризонта
от женската й волност занемя.
Безкрили птици, като тежки лодки, ...
  825 
Аз днес съм страшно непотребна
(отдавна, мисля, съм така)
рисувам изгрева, той сиво ме поглъща,
изгарям жадна, дайте ми вода...
Гърба си малко да изправя, ...
  526 
Дъждът развърза светлия си шал
и силно на прозореца ми почука.
Два пъти кихна, после - посинял -
реши, че петъкът ми носи скука.
Припряно се затича по перваза, ...
  676 
Не съм ти вече морски бряг,
та стъпките ти нежно да ме галят,
седефено бродирани звезди
небето синьо вечер да запалят...
Не съм ти вече пристан аз ...
  622 
Небето седна във краката ми,
а облаците млечно бели –
килим небесен за нозе.
Безмълвни птици се оглеждат
във приземеното небе, ...
  702 
Две релси – мигли на нощта -
приспиват тихо влаковете стари,
изплезените жълти светлини
ги водят към заспали гари.
Зората се изпъчи на небето, ...
  772  11 
Дали се промених в последно време?
Висят въпросите ми – облак от пчели,
изглеждам непозната, примирена,
небето ми съчувства и сълзи.
Ловя си дъждове със жадни длани, ...
  511 
Усмивката ти - сок от реване,
нехайно в мене се оплете,
представям си целувката – поне
ще е с ухание на лятно цвете.
Очите ти са мъничко лъжовни, ...
  614 
Днес слънцето отново полудя,
разтича се стремглаво по небето,
по улиците плачеха цветя,
че лунички им дупчеха лицето.
Антените закимаха сърдито, ...
  446 
Цветът на утрото е като стар ликьор –
две капки злато с кехлибарена мъгла,
от вчера вестник, чаша и кибрит,
моливи, незапалена лула. . .
Лула ли казах, не е ли Луна ? ...
  676  16 
Ти знаеш ли, че слънчевите зайци
се спънаха в зелената трева?
Так и аз усмивката си скривам,
застана ли пред твоята врата.
Като актриса в ден на премиера, ...
  478 
Един фонтан, като камила гърбав,
в прохладата си приюти Нощта,
наложи се дори да се измие
в зелената, бълбукаща вода.
И после спусна си краката – ...
  511 
Асфалтът грее ярко през деня,
населен с тебеширени момчета,
ограда, дом, чешма, цветя
и слънце жълто да им шета.
Под стъпките на тичащи нозе ...
  671 
Над морето, понеже валя,
и защото небето се сърди,
вместо капки, изпрати роса,
(сякаш кашляше старо и мъдро)
едри бисери - лед от сълзи ...
  721  20 
Аз мъничко от теб се уморих...
като трева от лятна буря,
полегнала на твърдата земя,
оставена на слънцето да я прежуря.
Понякога, разкъсвам се на две ...
  537 
Повярвай, имам осем сетива . .
Усетих те. Ловец на пеперуди.
Със мрежа от зелено кадифе
(цвета си взел насила от очите ми)
улавяш ги, а после ги затваряш ...
  578 
Навъси се небето вчера
и тъмна шапка си нахлузи
прибра си облаците развилнели,
с раздутите прозрачни бузи.
Сънливо ги разтегна в хладината, ...
  506 
Душата ми едно небе е цяло
по празниците – слънчева и пъстра
като рисувано вълшебно огледало,
изписано от сръчните ми пръсти.
А делниците – те са друго, ...
  440 
Различен си. За мен си непознат
и пламъкът зелен не ме изгаря.
Това, което във очите ми трепти,
навярно е от твоята цигара...
Не ме разплакват тъжните ти думи, ...
  455 
На пръсти, тихо идва вечерта,
прегърбено е старото момиче
тя няма нищо - гола и сама
и бледи сенки зад гърба и тичат.
Лениво се прозява, уморено ...
  517 
В началото бе нежното ти слово,
а думите ти - светли и красиви,
тогава всеки влюбен поглед
ни правеше магически щастливи.
Сега е друго - просто не говориш, ...
  430 
Индиговата самота на утрото
е по-горчива даже от кафе,
неподсладена, черна, гъста,
във рамка от намръщено небе.
В сълза се скрих и в глина я омесих, ...
  538  10 
По устните ми – сладко от смокини,
като целувка от несбъднат сън,
в градината лалетата са сини
и с пеперудите танцуват вън.
Очите ми са толкова прозрачни, ...
  517 
Propuestas
: ??:??