Денят протегна светлите си длани,
очите си сънливи да измие
във клоните на старото дърво,
прашасал гълъб от росата пие.
Най–вкусното еспресо на света
погали кротко порцелана -
със устни кадифени ще рисувам,
усмивчици от бялата сметана.
Една рисунка с тебешири,
най–синьото небе ми очерта
препускат горе облаци – пастири,
от слънцето с нахапани тела. ...