sniv
14 el resultado
Когато си купувах календар-бележника, не вярвах, че ще издържа дълго. През годините започвах да попълвам такъв на първи януари. Харесваше ми чувството за ново начало, за утехата на изморения ми мозък, който вярваше, че наистина ще успее да зачеркне инерцията, в която се бях превърнал. Номерираното в ...
  918 
Мирис на замръзнала в калта кръв се впива в униформата му заедно с мъглата. Войникът трепери, погледът му е празен, сух. Седнал, опрял гръб в студения откос на окопа, прегръща пушката и гледа изпънатите си крака. Поглежда и в двете посоки на траншеята. Празно. Няма хора, няма трупове. Само захвърлен ...
  953 
Разказът се посвещава на 90-годишнината от създаването на ПФК "БЕРОЕ" и на верните му фенове
Тази история говори за петли и футбол. Поради това е странно, че Франция не участва в нея. Тази история е за фенове. Само за фенове! Действието се развива в два града - в Милано и в Стара Загора. Има зрелище ...
  1281 
Антон се бе проснал на крайпътна поляна между Карнобат и Айтос. Лежеше, вперил очи в ясното небе. Примижваше срещу силното обедно слънце. Колата му бе по-нагоре. Поради големия наклон на поляната и гъстия шубрак, отделящ я от пътя, преминаващите коли не можеха да я забележат. Беше тук сам. Избърса п ...
  1631 
Сега, като погледна назад, може би не трябваше да избързвам с онзи шамар тогава. Имам се за спокоен, улегнал човек, но май е крайно време да призная, че понякога съм доста импулсивен. Ама и това си беше изпитание, дори за шампиони по спокойствие. Най-напред останах изненадан. Всъщност доброто старо ...
  1174 
Ники примижваше срещу слънцето и сякаш с поглед го теглеше надолу зад хълма.
Допреди малко бе цепил дърва, защото нощем ставаше хладно. Сега отпиваше от кафето си, което междувременно бе приготвил на вече запалената печка и се чудеше кога и защо баща му е изкопал този трап зад къщата.
Съседите бяха ...
  1206 
Обилно слънце, задух, лепне кожата. Панелният кошер е замрял с широко отворени врати на всички клетки. Стоманата в стените мързеливо се протяга. Задушена от тежкия бетон, диша през тапетите в хола ми.
Сякаш всички са в отпуск.
Съседът ми отгоре псува някакъв "левак" от "скапаните англичани", но ведн ...
  1134 
Селото не беше малко. Близостта на големия град спомагаше за бързото му едреене. Купчини богаташки къщи редовно изникваха, придърпвайки границите му по съседните хълмове. Нови улици до тях, допълнителни пресечки и алеи.
Мария бе започнала да снима улиците преди месец. Случи се така, че на връщане от ...
  1209 
Битката остана далеч.
Георги намали скоростта до критичния минимум и се облегна назад. Позатри с длан стъклото и се загледа в небето. Облачно, мрачно. Закашля се от усилие в гърдите. Въздъхна тежко и увеличи оборотите. Равномерният бумтеж на мотора го понесе нагоре. Искаше да изскочи над облаците и ...
  1195 
Пердето леко потрепваше, когато през балконската врата влетя нещо. Евгени вдигна очи от монитора и погледна към вмъкналия се предмет. Удари един „сейф" на написаното и стана да види отблизо. Беше книжна фунийка. Като дете и той бе изстрелвал подобни с малка метална тръбичка. Взе я и излезе на балкон ...
  1168 
Любо се събуди в лошо настроение. Бе спал дълго, но неспокойно. Тъмнозелените стени в мрачната баня уловиха навъсения му поглед. Вече седмица беше в България и всички сутрини му бяха криви.
Докато наказваше венците си със стара жилава четка, мозъкът му се разбуди и веднага подхвана с притесненията о ...
  3023 
Тази история се посвещава на Таня:
Стоеше пред леглото си, гледайки пръснатите предмети. Избираше наслуки.
Картичка за Коледа. Не погледна от коя година. Омекнали ръбове, "поругано бели" (му хрумна), като градски сняг. Банални пожелания, цветно мастило, сърчица. Закъсняло признание на момиче от учил ...
  1115 
Първият текст на Мартин, написан върху стената на една от тоалетните в университета, остана незабелязан. Поне никой не надраска отговор около него. Беше странно. Целите тоалетни бяха нашарени с фалоси и майни в отговор на лексиконни стихове, псевдофилософски закачки и призиви за пушене на джойнт и д ...
  1470  10 
За пръв път пиша по този начин. Има нещо много стойкаджийско в цялата ситуация. Масата е отдавна забравена мозаечна плоча. Металните и крака се губят в гъстия буренак пред вилата. Щях да кажа "под старата череша", но тя изсъхна преди няколко зими и татко я отсече. Сега е празно. Седнал съм на потъмн ...
  1475  11 
Propuestas
: ??:??