Stanley
49 el resultado
Пречистващ дъжд,
дъжд на зачатието...
За нов живот -
осъзнал себе си.
  943 
Една история за любовта ключ-ключалка
Тя беше влюбена и това обясняваше всичко. Емоцията й беше толкова силна, че чак се плашеше от нея. Сякаш това усещане бе далечен отзвук от онова, което смътно си спомняше, но остави траен отпечатък в душата й. Може би затова чувстваше толкова близка и позната бо ...
  822 
Помниш ли ме…
Светлината от досега ни и
свободата – да бъдеш себе си.
Очертанията на магистралата
бяха извън правилата. ...
  1207 
Бялата роза не беше разцъфнала, но не беше и самотна. Дъхава и ароматна, едва доловима, излъчваше свежест. Беше една от първите или по-скоро последни за есента в двора. Истинско чудо. Като самия живот.
Като дете често гледаше звездите. Сякаш бяха магнит на небето. Гледаше ги и си мислеше какво ли не ...
  1249 
Едни изоставят себе си,
други си тръгват от себе си.
Майки умират,
братя проплакват.
Покриви падат, ...
  716 
В целувката тъга
жадуван вопъл отшумя.
И тупна.
Търкулна се отвъд звездите.
Намери и изгуби се отново. ...
  604 
Изпълнява заповеди –
лудостта му е такава.
Да е оръдие,
в ръцете на врага.
Съзнава или не, ...
  664 
След появата му
земята се разтресе.
Лятната буря
връхлетя изведнъж.
С разлика в напрежението ...
  673 
Два часа
през нощта –
търсим път.
Губим се.
В реплики.
  584 
След огън
и тъма.
Небеса от
нежност –
сливат се ...
  660 
Хората гледат една душа:
изгубила достойнство,
останала без синева.
Хората виждат –
страха на роба, ...
  800 
Кой беше до теб
в най-болните мигове -
от живота ти?
Созополският вампир
или друг негов събрат? ...
  710 
Защо са тези низки страсти?
Нима душите ви са по-корави и от камък?
Невъзвращенци, там си останете
и на богатствата се насладете.
А талашитеният й ковчег - ...
  708 
Отпивам
чашата самотна.
На глътки –
до без път.
Прелиствам, ...
  640 
Изпращам ти любов по тези жици,
натежали от желание.
Обичам те и без африкански залези
за обещание.
Искам те, като в онези нощи, ...
  819 
Разлисти се по Валентински
и даде плод.
Смокинята в саксия засадена.
Събуди с вкус на лято.
В Градината остави аромат. ...
  621 
В стаята със белотата -
разпиляна самота.
Там „Малкият принц“ ни събра -
отвъд пределите на Любовта.
Княжевската пейка дочака ...
  821 
Уморих се от предателства
Явни или скрити фустанели
Уморих се от ласкателства
С видими или не проблеми
Искам да си до мен сега ...
  727 
Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената ...
  638 
Когато бягаш –
оставаш там,
където трябва да бъдеш.
Път за никъде.
Премръзнал, ...
  576 
с товар оплоден и дарен
в изгрева на тъмнината
прелял и породен
откъснал се от синевата
дали защото лачената чанта ...
  681 
Видяното навреме
и точно, когато – тогава
се спуска като на кинолента.
И спира.
Да си от отдъхне. ...
  1645 
Съвършеният мъж се показа
пред моята стряха.
Погледна изкосо,
нарамил свежи идеи цял арсенал.
“Дали този танц Ви допада?!” ...
  731 
Не, не идвам при теб.
Отивам да се покая.
Да изплача сълзите си
по неродените ни любови.
Да пренеса гибелта ти ...
  784 
Отдавна не съм писала.
Толкова отдавна,
че вече забравих във кой свят беше.
Не откривах причина да пиша.
Предпочитах да бъда в делника. ...
  844 
Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...
  954 
Често ставам нощем и ти пиша.
Като вчера също.
И иска ми се много да ти кажа.
Всичко даже.
За къщичката наша. И билките ...
  913 
С болка
гъсеницата
се освобождава
от пашкула.
Изтръгва уродливото ...
  922 
Когато си спомниш за нещо красиво,
ти се отразяваш като светлина.
Ако преди си гледал, сега виждаш.
Вкусваш. Изпитваш наслада.
Преминаваш през себе си. ...
  799 
92 удара в минута.
Оставят те
на собствен
бряг.
В прегръдката живот. ...
  962 
Гладна съм. И жадна също.
Емоциите ми са душа.
Израснали от досега
с началото на началата.
Без обещания и гръмки фрази. ...
  1054 
Обичам те - живот безмерен,
изпълнен с радост и тъга...
С дълбоко чувство всеки миг -
химери няма.
Оставам по душа пред теб ...
  1159 
Пролет е!
И всичко вън цъфти.
А вътре,
както и преди.
Градина пъстролика ...
  1122 
Търся опорна точка.
В небето –
или във мен.
Разлиствам душата си
в дървото на живота: ...
  1013 
Между осем и десет вечерта –
минутите стават вечност
винаги, когато се чувстваш сам.
Идваш сам...
и си отиваш сам. ...
  1315 
Като късна река
денят отминава.
В мисли за желано
и сбъднато вече.
Крача - ...
  1573 
Силата си
аз съзирам -
в преспите
следа…
топлината ...
  839 
Да претворяваш
болката във красота –
умееш ли?
Бъди ми Вярата,
когато най-боли. ...
  821 
Планината от пътя,
който ни позна,
напомня змиорка.
Извива се нагоре-надолу,
препуска в скали и вода. ...
  785 
Ритъмът на града.
На морето.
На стълбището в къщата.
Слива се със лица и хора.
Прелива - едно в друго. ...
  966 
Propuestas
: ??:??