valiordanov
1.816 el resultado
Къде е мястото ми в тоя свят разнищен?
Потя се от въпросния кошмар.
Рядко се усмихвам, често мисля,
а всяка мисъл е жесток шамар.
От покорени върхове не трупам слава. ...
  61 
"Света Богородица" е църква в Париж,
която възкръсна след жаркия срам.
Световните лидери трупат престиж
за снимка пред възстановен Нотр Дам..
Там, Президента след снимка с елхата, ...
  62 
/поетът Дойчин Дойнов продава любовната си лирика за да въоръжава.... Има ли значение кого?.../
Любовните думи не са
нито гилзи за бойни куршуми,
ни олово за крехка душа...
Те са чисти, сакрални и чудни. ...
  61 
на жена ми
Смехът ти- лунен лъч
с който ме събуди!
Бяхме много млади,
бяхме адски луди... ...
  137 
Всичко е заложено на карта.
Евродепутат ни е Хазарта.
Луна в изборите не успя,
но на хоризонта лорд изгря.
Бил е ватман, стана лорд и ето ...
  113 
Ути, казват, на площада
щял да готви в този град.
После, казват, за награда,
ще раздавал и кебап.
В цял казан локомотивен, ...
  120 
Неистините винаги разказват
на безпричинните си рожби
за миналото, сякаш е било...
Звездите от космическата пазва
са подредени за изложба ...
  101 
Топлината се бори с птичия смях.
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне...
Борбата си беше жестока война. ...
  111 
Седна слънцето на Меджиди табия
и Дунавът започна да трепти.
Силистра - обладана от магия,
танцуваше в пламтящите води.
По покривите, сякаш по жарава, ...
  302 
Когато бях в чужбина, исках много
в прегръдка с теб реално да попия.
Работих здраво, молих се на Бога
и влагата в очите свои криех.
Явно, че молбите бяха чути ...
  154 
Не е ли, наборе, за яд, не е ли?
Работихме в чужбина и неделите.
Завърнахме се трайно във Родината
и карикатура вече е картината...
Надути перки, сякаш самолети, ...
  182 
Няма да те пазя от дъжда,
защото мокротата ще направи чудо
от твоите коси.
Няма да те пазя от снега,
защото белотата е заблуда, ...
  183 
Някога имаше фрезисти, стругари,
ама тогава бяхме другари.
Днес инфлуенсъри градят кариери...
Е, с господа и Бог не се мери...
Времето минало е опасно, пожарно. ...
  176 
Бягах от училище защото
проблем ми бе косата, облеклото.
Нарочен бях за враг на правилата.
Бях пешка недоказана в играта.
Лъжех в къщи, че наред е всичко. ...
  157 
Заровените кости във Балкана
в забързаните ручеи клокочат.
Сякаш, че народната закана,
събудена пак брадвите заточва...
Времето превръща се във пяна ...
  199 
Когато живееш в среда на кодоши,
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.
Средата отровна е диагноза. ...
  372 
по "Предчувствие за мъж"
на Яна Кременска
Да беше лято, щях да се потапям
във нежността на погледа ти благ.
Да бе молитва, щях да те повтарям, ...
  215 
Заваля, но това е близо месец почти.
Някой би ме оборил, че вали от години.
Простотия и подлост вали ли вали...
Не вярвам, че някога и това ще премине.
Лошотията бързо вкоренено расте. ...
  285 
В малкия град скрити са само мечтите.
Всичко останало се знае до другият край.
Знаят се лошите, знаят се и добрите.
Всичко е видимо, дори преди да се знае.
В малкия град ...
  928 
Ще разрушат и в Шумен Тодор Колев,
а бюста му ще продадат за скраб.
Помнещи през сълзи ще се молят
с мълчащ протест пред сторения грях.
Цигулката ще стърже по душите ...
  244 
Бях в Любимец. Близо до браздата.
Умеят там, арбузи* да садят.
Мисията беше много свята.
Бях в един вълшебно чуден свят.
Едни деца, с магия невъзможна, ...
  189 
Има обич която, не признава закони,
а прегръща с усмивка - поредният ден.
Целуваме в сънища своите спомени
и живеем живота добре осланен.
Обичаме бавно и претегляме всичко. ...
  375 
Келнер, донеси ми тишина.
Плати на музикантите. Пусни ги!
Включи и платата във моята цена.
Две чаши,моля! Пия с мойто име!
С него често пия и мълча. ...
  402 
Понякога се радвам на неща,
които ме докосват без причина.
Усещам ги чрез моята душа.
Залива ме невидима лавина.
Понякога съм адски уязвим, ...
  179 
Празник е! Прасенце се върти
на чеверме и хубаво ухае...
Всичко има, всичко - за пари.
Българинът може да мечтае.
Кебапчета, кюфтета, чудеса... ...
  236 
Аз бях дотук! Доброто не успя!
С добро градят се спомени и вяра.
Търкаля се по бузата, сълза,
дими в уста поредната цигара...
Аз бях дотук! Опитвах се, но не... ...
  420 
Вечер скърцаха чашите от налятата мъдрост.
И вълшебства рубинени танцуваха в тях.
От преплетени погледи любовта трудно съмваше,
упоена с наслада и опита от грях.
От смеха на кристали, тишината вибрираше ...
  177 
Ще замълча когато ме нарочат.
Ще стисна зъби, нищо, че съм прав.
Орисан съм за подлост да ме сочат.
От истините, всички ги е страх...
Не мога да си трая. Лоша орис! ...
  233 
В лисичите капани на нощта,
аз вълчите си зъби ще повредя.
Ключалка на безскрупулна врата
стои от дограмата ѝ на педя.
Вратата, казват, има две страни. ...
  223 
Ще взема да откъртя две павета
и ще направя удар по целта.
Какво се случва с цялата планета?
Потъва магистрално във калта.
Набръчкан съм от турски сериали. ...
  198 
Да общуват - не могат!
Свирят като чобани.
Стадо им липсва, много.
За това са призвани.
Бедна, родна картинка. ...
  186 
Ще забравиш за вчера, нали?
От капчука ще капят въздишки.
От очите ще спре да вали.
Нека волята бъде всевишна.
В кръговрата на бъдните дни ...
  239 
В косите - двуостри езици.
Няма общо със Дездемона.
Не, не е наша светица
познаваща силикона.
Тя е злоба в образ събрана - ...
  216 
Странно нещо са някои хора,
на единият правят метани,
на другия за оня говорят,
а после обратни селями.
Тия си точат ножовете, ...
  280 
Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма, ...
  274 
Повярвайте ми, доста трудно
е да се разказвам на света.
Животът вече е безумен.
На почит вече е грехът.
Но аз не мога да задържам ...
  262 
Понякога греша и е нормално.
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам. ...
  222 
Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...
  280 
Три жени от наше село
връщали се от седянка,
гледат някой се излегнал
в храсталаците на сянка.
Първата го проверила. ...
  569 
По улиците нищотата,
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове?
Залостени във домовете, ...
  264 
Propuestas
: ??:??