31 dic 2024, 14:01

2025 

  Poesía
131 0 1
Ето я - стои на прага.
Усмихната е и напета.
Изглежда ми приятно блага
Две хиляди двайсет и пета.
Тя закачливо ми намига.
Държи в ръцете армагани.
Донесла ми е нова книга
и надежди оправдани.
За България - сполука!
Мир за нашите деца!
Влезе без и да почука,
чувстваше се у дома. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??