zingy
21 el resultado
Случва се
да се питам
понякога
какво ли стана всъщност
с онова момиче, ...
  903 
ДНК
Казвам ти, мила,
тази пета
или всъщност шеста(?)
бира ...
  1032  12 
Изглежда, като реши, че не може да лети, птичката се отчайва от живота.
У.Уортън, "Пилето"
На Галя, която чете
Един ден, към 10 часа сутринта, по-големият ми брат влезе в нашата стая, а на лицето му се четеше ентусиазъм, присъщ само на децата. Докато се опитвах да осъзная причината за това, видях в ...
  1631 
-И тъкмо излизам извън града, карам си полекичка с колелото, и гледам на двадесетина метра от пътя някаква църква. Нали знаеш, че ме кефят такива неща, реших да спра да поогледам. Можеш ли да си представиш, оказа се, че е строена през 14 век, поне според надписа до нея. Самата сграда много ме накефи ...
  1611  10 
Няколко идейно обединени разказа, част от които вече са били разпокъсано
публикувани в сайта НАЧАЛОТО Всъщност всичко започна някъде към средата на
лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където
прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, ...
  2008 
(истинска предколедна историйка със стопаджия, два москвича, сняг и песен на АВВА)
Филип доста се колебаеше дали да тръгне, облегнат на прозореца. Навън декемврийското време бе мрачно, но не особено студено. “Ще преобладава ниска купеста облачност… бла-бла бла… на места се очакват валежи от дъжд, ко ...
  1384 
Красива естествена сила
най-сладкото цвете
разцъфна
за мен
ерогенните зони ...
  1017 
Веднъж един човек, почивайки край пътя, се загледа в пълзящата в краката му мравка и с почудване помисли: -Мога да смачкам тази мравка, ако пожелая бих могъл да унищожа целият й мравуняк, и тя никога не ще разбере кой и защо е постъпил така с нея. И нима по-същия начин ние хората, пъплейки по земята ...
  2057 
ИСКАМ
да те имам
и то само за мен!
да бъда нежен
перфектен ...
  2255  19 
С нокторезачка подрязвам
връхчетата на
цъфналата ти коса
за да не можеш
да ме одраскаш ...
  1174 
Рано сутринта, както се бяхме уговорили, с Калин станахме, благодарихме сърдечно на пича, че ни приюти, и отново поехме навън. Слънцето бе изгряло едва отскоро, но въпреки това си личеше, че ще бъде типичен жарък летен ден.
Решихме да седнем някъде да пийнем по кафенце и да се посъбудим. Калин имаше ...
  1235 
Скоро дойдоха и момичетата, за да се развихри купонът с пълна сила. Бяха студентки по философия първа година, колежки на един от гостите.
Така се запознах на Стела и тогава едва ли бих могъл да предположа, че това ще е Началото на една красива любов, която ще премине през толкова много перипетии и щ ...
  1420 
Не бяха изминали и няколко минути, откакто решихме да се махнем от магистралата, и започна да вали...отначало лекичко, а после като музика с накъсан ритъм дъждът се спусна стремглаво към земята.
Придвижвахме се като прибягвахме между сушинките, като се отбихме междувременно в едно магазинче, откъдет ...
  1351 
И така, висяхме си ние на магистралата, а колите минаваха от дъжд на вятър сякаш в тон с времето. Беше неделен късен следобед, кофти време за стоп, повечето хорица се прибираха от селата, карайки селски продукти за градския си живот и ни подминаваха, гледайки ни подозрително.
Започвах да проклинам с ...
  1346 
Всъщност всичко започна някъде към средата на лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, реших, че ще имам малко време да се помотая из В.Търново, да пообиколя местата, които ми носеха толко ...
  1261 
Някога, много много отдавна, живеели две жълти пеперуди. Те били невероятно красиви и щастливи заедно - по цял ден летели и се радвали на света.
По това време Слънцето не било жълто, каквото е сега, а нямало цвят. То било много нещастно от това и тайно завиждало на двете жълти пеперуди за тяхната ок ...
  1758 
Това, което никога няма да забравя бяха връхчетата на пръстите й,
пипащи очите ми в мрака, за да усети дали плача.
Лежахме гушнати в топлата уютност на кревата, мракът създаваше
близост между нас, караше ни да мислим само за тук и сега, сякаш времето
извън този миг не съществуваше. Говорехме си думи ...
  1698 
...Пожертван от Живота... мъртъв преди да умра... И кому ли е нужно всичко това?... Къде е пътят към върха, след като живеем в бездушна падина?... Докато дишам и си задавам хиляди въпроси, кислородът всъщност бавно ме разрушава и в светкавичен миг се разпадам на атоми... Гаснещото ми съзнание прещра ...
  2106 
Не спирай, защото спреш ли, Пътят свършва. Знаеш, че можеш по-добре,
можеш по-добре - направи го тогава, тук и сега. Трябва да бъдеш
по-щастлив и свободен, дори да е там някъде заровил пръсти в гънките на
мозъчната си кутия.
Вземи момиче, това момиче, онова момиче, което и да е момиче и съз-ДАЙ ...
  3404 
В подсъзнанието ти
със тласък проникнах,
бавно започнах да се движа
в твоя ритъм,
нагаждайки се към теб - ...
  1555 
Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете ...
  1782 
Propuestas
: ??:??