Липсваш ми когато вечер тихо, 

нощта запее с нежния си глас,

губя се неволно в лабиринта

в търсене на другото си Аз.

Липсваш ми, когато в утро свежо, 

слънцето докосне ме в зори,

ставам всяка сутрин със надежда,

че до мен отново ще си ти!

Липсваш ми и в делника забързан,

липсваш ми и в празника красив,

липсваш ми и цялата замръзвам.

липсваш ми във всичко ти...!

Недей ме кара дълго да те чакам,

ела със вятъра понесен цял...

Дори да се загубим двама в мрака,

не ще ми липсва нищо на света!!!

Zarenica (Диана Стоянова)