"...И присънва се, не бученето на космодрума, не и тази ледена синева, а сънуваме тревата, тревата край домът ни, зелената, зелената трева.
А ние летим в орбита, по пътища неизвестни в прошит с метеорити простор. Оправдан риск и мъжество, космическата музика изплува в делови разговор. В някаква димка матова, земята е в илюминатора вечерна и ранна заря А синът тъжи за майка си, а синът тъжи за майка си Очаква майката син, синовете земята..."