"...И присънва се, не бученето на космодрума,
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край домът ни, зелената, зелената трева.

А ние летим в орбита, по пътища неизвестни
в прошит с метеорити простор.
Оправдан риск и мъжество, космическата музика
изплува в делови разговор.
В някаква димка матова,
земята е в илюминатора
вечерна и ранна заря
А синът тъжи за майка си, а синът тъжи за майка си
Очаква майката син, синовете земята..."