Той е все един и същ..
Не е нов,не е различен.
С годините ,няма вече с какво да те изуми,или да ти се хареса.
Най-често го вижаш сив,прашен и задръстен от души...

Бързащи наникъде,в железните си ковчези..
Но в сънищата,понякога е както преди..
  Див, непрогледен,тъмнозелен и прохладен..
С дебри-пътеки незнайни,с каменни конници,
с ручеи рукнали ,на сред градските крясъци..
 Тих ,зноен,пъстър и непроходим...

В сънищата ми!
Това е насрещния пейзаж..
А не този!
Познатият, пренаселен аутобан-
прахоляк,шум и пушилка..
А не сив,металичен и скучен хотел!Кръстен за жалост..Мираж.!
Само днес -позволих да е друг и различен!

Носи в джобовете си късчета ,от онази свежест..

От Зелениката,под която ,до мрак играехме на стражари и апаши..

Навява спомен и аромат на онзи стар бор..

Навява спомен за детство и смях..

За сълзи и разлъка..

За надежди ,скършени на прах..

За една мечта и една пътека ..
По която да тръгна отново!

Без да чакам очакваното,

без да търся намереното..

Един и същ пейзаж.

Един и същ човек.

Ново начало..

Различна перспектива..