Настъпва нощ, разстила тишина
звезди просветват, гонят се със метеорите
понякога откъсва се една, изгаря като факла
и… играта продължава.
Не зная имат ли очи?
И виждат ли ни долу на земята?
Защо ли свързваме ги с нашите съдби
едва когато видим как догарят.
Блещукат като светещи очи
примамват ни, със любовта ги свързваме
недостижимите неща, със собствен чар
желана са, бленувана награда.
И всеки иска сам да е звезда
да помнят името му, някой да напише
поема за живота му… Ех, суета…
звездите просто… много са далече…
maiaan (Мая Ангелова)
Informar de una irregularidad
Por favor, avisenos si cree que alguna obra está plagiada o no cumple con el reglamento.
¡Por favor, escribanos sólo como último recurso con una indicación especifica de la irregularidad y si dispone de pruebas!
¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.