Сега какво- надяваш се да направя крачката назад- отдавна я желаеш.Аз исках друго- да прекрачиш напред най-после... Мечтаните посоки са различни- няма да тръгнем заедно значи... Бяхме защото просто тъпкахме на едно място. Душите ни- с подкастрени криле, телата ни- в сковано желание, времето ни- винаги отрязано. Любовта ни- скътана грижливо в тъмна дупка вече не познава светлината. Ако излезе на слънце, сигурно ще примижи и ще се спъне. Ще падне, ще се нарани... Затова по-добре да си я крием в тъмното- както е свикнала. Да я оставим там и да продължим живота си без нея. Защото аз сама не мога да я водя, нямам сили. А ти стоиш- не ми помагаш никак. Не стой така- не чакай да се върна! Ако наистина държиш на любовта ни, ми помогни да я изкараме на светло, докато не е ослепяла съвсем. А ако не- ще продължим без нея- всеки в своята посока... И няма защо да я помним- сама, изоставена в тъмното...