Той се ражда от дъжда. Създаден от водата, той броди по този свят един човешки ден. Това е целият му живот.

Но не това доказва, че е нечовек.

Всичко, което е, се равнява на 1’000’000 пъти повече от човешкото -1’000’000 пъти по-силен, 1’000’000 пъти по-бърз, 1’000’000 пъти по-интелигентен. Затова за него 1 човешка секунда е с измерението на 1’000’000 негови секунди, 1 човешка минута - 1’000’000 негови минути, а един човешки ден - цял живот. Отделно от това, нечовешката скорост, с която се движи - 1’000’000 пъти по-бързо от човек, прави нечовекът практически невидим за хората.

Но не това доказва, че е нечовек.

Това доказва, че е нечовек:

Гръм удари! Сякаш извести идването на нечовека! Мощни капки дъжд атакуваха земята и от тях, той, нечовекът, се издигна.

Той беше нечовекът от водата и като водата той нямаше форма, и като водата той беше стихия. Като се роди, отдели една човешка секунда, 1’000’000 негови секунди, да планира живота си. Искаше да се отблагодари на Природата за това, че го е създала, като ù помогне да изкорени извратеността от тази планета.

... и тръгна нечовекът да изпълнява неговия план. 1’000’000 пъти прекалено труден човек да разбере...

Остави формата, която беше временно приел, и отново бе стихия, решена да всее справедливост по омърсената от хората земя. Той самият не разбра, при толкова по-важни от човешка гледна точка проблеми, първо да разреши следния:

Млада девойка, сякаш изпратена от Светлината, ходеше по тротоара на сивата улица. Към нея тръгна някакъв младеж, който може би не знаеше, може и да знаеше, някой ден щеше да опустоши душата ù. Нечовекът. незнайно защо дори за него, вдигна своята длан, замахна и удари. 1’000’000 пъти човешка сила с 1’000’000 пъти човешка бързина бе достатъчна да пръсне човека на милиони и дори невидими парчета. Така той спаси бъдещето на момичето. Времето, което изгуби за това, бе отредено на малка армия, участваща в някаква война за власт. Но той не съжаляваше. Той сякаш бе омагьосан от нея. Не успя да откъсне очи от нея. Ходеше да върши малко работа, дали да унищожи някой убиец или изнасилвач, дали да потуши някоя безсмислена и кръвопролитна свада. Но през няколко човешки секунди се връщаше при нея - да я предпази от някоя прашинка, или пък да премахне грозното от пътя ù. Той така изживя целия ден до залез Слънце - малко при нея, малко по своите задължения... Така с идването на нощта дойде и време тя да се прибере вкъщи. Нечовекът не можа да пропусне мига, в който тя вече нямаше нужда повече да се преструва на част от сивите. Смени за миг изражението на своето нежно лице, показвайки грациозния плам, който носеше в очите си. Нечовекът беше поразен от това, което бе тя. Дори за неговото съзнание, беше прекалено красива, за да може да се осъзнае. За миг той забрави всичко, което беше замислил. Той броди покрай нея, внимавайки да не я нарани, защото нямаше да може да си го прости.

Няколко човешки минути по-късно, тя видя на телевизора поредната човешка война, поредното непоносимо за нейната светла душа събитие.

Тя се натъжи,

Той се вбеси!

Ярост завладя сърцето му и той не издържа. Стана отново без форма, плъзна се през пода и след това с няколко могъщи скока се озова на въпросната военна битка. Застанал бе по средата на сражението, когато скочи към небесата, удряйки на връщане със стихийна сила по полето. Това не бе дори 1’000’000 пъти човешка сила - това беше нечовешка сила. Такава мощ отприщи, че и двете страни бяха почти тотално заличени. Това, което бе останало, беше хладнокръвно довършено. Нечовекът се осъзна чак когато бе погубил всяка воюваща душа в това вече пусто поле.

Върна се в дома на девойката, отмъстил за нейната тъга, и вече освободен от яд, я наблюдаваше, докато тя пътуваше към своята стая.

След като момичето стигна до личния си кът, тя седна и започна да твори. Тя рисуваше картини, красиви, но сякаш ù липсваше малко вдъхновение. Нечовекът реши да ù помогне. И тъй като нито можеше да и каже нещо, нито можеше да я докосне, той обикаляше по света и ù носеше различни аромати - понякога от екзотични и непознати цветя, понякога от вековна гора. понякога от брега на недокоснат от човека плаж...

... и така цяла вечер тя рисуваше, а той ù помагаше, колкото можа...

Дойде време тя да легне да поспи. Той бе неспособен да отдели очи от нея - легнала и вече спокойна, за него тя сияеше като звезда, гледана отблизо. Толкова дълго той я наблюдава, че вече наближи краят на живота му. Малко преди да се изпари, той погледна към очите ù, които не смееше да погледне дотогава, изпълнен от страхопочитание.

Тя го гледаше. Виждаше го, защото той вече от няколко часа седеше там и я гледаше. Последните си 2'000'000 секунди той използва, за да проследи протягащата се към него ръка.

Щастлив, той се изпари.

Бе с нея няколко десетки милиона часа.

Но не това доказва, че е нечовек.

Той продължава да иска да е с нея. Това доказва, че е нечовек.

На следващата сутрин девойката излезе, натъжена, но решена да се бори с живота. Тогава от небето падна капка, плъзна се по нейната коса, мина по нежната ù кожа и се сля с една сълзичка.

...и те отново бяха заедно.