159-ият член

           Не беше Юда. Не струва трийсет сребърни пари да видиш нечий задник, изложен, т.е. „споделен”, публично. Беше чичо Гугъл. Той знае много, твърде много за населението на своята страна. Тази странна страна без територия, странно огледало, в което можеш да видиш и невидимото за ония, които са я населили с душите си. Причината – естествено интерес. А паролата не струва  даже трийсет стотинки – името. Паролата отваря вратите на неговия свят, влизам в лабиринта и кълбото започва да се размотава. Отгоре лъскаво интелектуално лустро. Под лустрото – евтино порно. Напред-назад и стигам до панелката. Там научавам от съседката от еди кой си етаж, как ентелектуалката от долния етаж, страстна почитателка на аналната „любов” (кавичките  са наложителни) прелъстява техника по поддръжката, който е покорил анално с големия си инструмент всички женски от входа, а пък само тя, горката, се мятала в ентелектуален сърбеж, защото съпругът й бил чистофайник и не щял да открие сложната й душевност откъм ректума. Макар и евтино, все пак прочетеното беше порно за „големи” (на възраст). Но продължавам надолу по пътечката и…  откривам същото и други имена в друг сценарий за долнопробно, групово, престъпно порно за… ДЕЦА!       

          Мисля, че интимността е нещо, което трябва да си остане между партньорите. Някои не мислят така – тяхно право. Но освен права, човек, който живее сред други хора, а не е на самотен остров, има и задължения. От всякакъв характер. Едно от задълженията му на гражданин от обществото, в което живее, е да спазва законите му. Законът  не забранява секса. Той не пречи на обществото, освен в определени случаи. Има няколко табута, пред които всеки трябва да спре, ако е човек, а не първосигнално добиче: да не го прави насила с никого и да не го прави с чужди и свои деца, нито ДА ГИ ПОДТИКВА да го правят. Престъпи ли тези табута, става престъпник, дори лустрото да е много лъскаво и дори да скрие бързо следите си и да не попадне където трябва. Макар че точно дискретното оповестяване на видяното и последвалото изтриване от Мрежата, в този случай беше самопризнание за подозренията, че не деца са сътворили онова, което видях. Вероятно се очакваше децата да го видят и да се обадят. И вероятно са го правили.

            Всеки пълнолетен може за прави доброволен секс както и с когото си иска – и орален, и анален, и банален, и виртуален. Но показването му е порнография, а тя е нещо друго. Макар че някои явно имат  голяма нужда да се облекчат от сексуалните си фантазии публично във виртуалното пространство и изобщо не мислят колко пагубно и леснодостъпно за децата е това пространство, разпространението на порнографски материали в нашата държава е забранено и наказуемо.

          Абсурдно, жалко и глуповато е майки и бащи  да „творят” писмени „инструкции” как децата да се спуснат по надолнището, а после да пишат сценарии как да ги спасяваме от проституция и наркомания. Между еротика и порнография има разлика. Ако не схващаш тази разлика,  значи, че макар да си  прочел всичките книги на света, дори и да си написал някои от тях, не си разбрал семплата истина – че чистия свят в който желаеш да живее детето ти, започва от тебе.

          А докато пишех това, някой питаше в националния ефир: „Какво подбужда тийнейджър да блудства с деца?”

          Какво ли?

Пп:

          Някои може би не са разбрали кой е този 159-и член. Ами ето го:

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който разпространява чрез интернет порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., предишна ал. 3, изм., бр. 38 от 2007 г.) За деянията по ал. 1 - 3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.

А книжката се нарича Наказателен кодекс.