20.02.2020. г.
Още снощи, като преброих и хилядната овца, и ми стана ясно, че няма да заспя лесно... се сетих, че следващият ден е със знакова дата. А на знаковите дати всеобщото очакване е да се случи нещо небивало, невиждано и нечувано... И те така... отдадох се на мечти и предположения, какво, аджиба, може да се случи - нещо прекрасно лично на мен и на всички българи в по-широк мащаб.
Най-близко до ума ми дойде отдавна лелеяната мечта, че на другия ден жена ми ще стане преди мен, ще направи кафе, ще изпържи мекици... а знайно е, че когато се прави кафе и се пържат мекици, миризмата изпълва цялата къща, минавайки под вратите, през стените дори... и аз ще се събудя, защото е невъзможно нормален човек да не се събуди... и ще скоча от леглото, и ще нахлуя в кухнята, а там... Ех!... Както се казва - дай, Боже, всекиму!
После си казах, стига с тези егоистични мечти!, дай да видим какво хубаво може да се случи на повече хора – на държавата, например. И тогава си представих следното: Нинова ...