Проблем ли е за човека да оцени това, което е постигнал? Или това, което мечтае да постигне? И защо? И заради кого? Стереотипите ли са тези, които изродени в "модерното" българско общество, поставят ненужни, разделящи и конфронтиращи бариери между градивната сила на личността и престъпното безразличие и егоистично отрицание на скота?
Да "скот", скот, който всеки отрича, че съществува, но чиито прояви днес надхвърлят многократно, тези на Вазовия "скот", който подобаващо е олицетворявал някогашната робска същност на народа. Но защо и сега сме роби? На кого сме роби? И струва ли си? А осъзнаваме ли, че сме роби?
Докато поредната вечер на полуголи, екзалтирани маси от хора, мотивирани от фразата "Ти си най-добрия! Давай!", тихо отминава, историята старателно забърсва и потта от пода, и кръвта от боя. И също както алкохолът придава важност и еуфория на момента, но после не оставя спомен, така и тя - историята ще донесе минутка слава на "героите" на вечерта, но по-късно ще забрави като бездо ...