СВОБОДНИТЕ В РОБСТВО, ПОРОБЕНИТЕ В СВОБОДАТА
Трети март е не само национален празник, но и ден за размисъл. Защото малко са народите, които честват подобен случай – резултат от страдателното причастие “освободен”. Повечето се радват на деятелното “освободил се”.
И проблемът не е в освободени или поробени, а в самочувствието, в статуса на хората. И друг път сме твърдели, че Ботев, Левски, Караджата не е било необходимо някой да освобождава. Тъй като те са били свободни – макар земята да е била под робство. Просто личният статус на човека определя мястото му в света. И много, твърде много българи дори след 1878 година, след 1885 година, след 1908 година, след 1989 година са се чувствали и чувстват роби.
Защото никой не им е казал, научил, съветвал да изстискват роба от себе си всеки ден, капка по капка, както е забелязал Чехов. Робството не е политическо или социално понятие - то е духовно.
Историята твърди, че българите никога не са били под робство. Тъй като положението им не е било ро ...