Изгледах поредната холивудска продукция на добре познатата ни изтъркана вече тема любовта. Няма да посочвам име на филма - а и не е нужно. Достатъчно е да кажа жанра - романтична драма. Мисля, че всички вече получихме представа за сюжета и края на филма. Мислих си как това е вид сладко-горчиво мъчение. Гледаме филмите, потапяйки се за миг във вълшебния свят на празни обещания и красиви лъжи. За миг забравяме действителността и си представяме, че това е реалността. Там, където Той ще отвори вратата вместо теб, ще ти направи комплимент и цяла вечер ще посвети на теб. Там, където е готов да застане срещу целия свят и да отпътувате само двамата, защото ти си целият му свят. Една приятелка казваше: Влюбена съм в идеята за любовта. И, може би, всички ние сме влюбени не в друго, а в самата идея за любовта. За безумната, отнемаща дъха Любов - вдъхновение и спасение. Всепрощаващата и безкрайна Любов - даряваща и окриляваща. Нима не мечтаем всички за нея. Как Той ще дойде и ще разтърси целия ти ...