Гледам, дишам, виждам, но усещам, че все още не живея! Изпълнявам странната функция на присъстващ на тази земя, но не усещам истината за това какво е да живееш. Разбирам неразбираемите грешки на другите и отново не мога да помогна на себе си. Сърцето свито се опитва да затупти отново с онзи странен и невероятен бърз ритъм да желае теб и само теб. Да те очаква, но за съжаление само да осъзнава, че тебе пак те няма, а и не мислиш да се върнеш. За съжаление, аз живея с мисълта за теб и дали това е единственото, което ме крепи, дали спомняйки си за теб, аз поглъщам нова глътка въздух, за да не спирам да дишам.
© Бубето Todos los derechos reservados